Той извади часовника си от роговото му калъфче, погледна го и заяви по-меко:
— Устроихме едно малко празненство в чест на Джин. Обед в хотел Уиндзор. — Той помълча. — При по-други обстоятелства бих се радвал да бъдете заедно с нас. Имате ли да ме запитате нещо?
— Не — казах аз.
Той стана, стисна крепко и снизходително ръката ми над лакътя и се отдалечи с уверена, твърда стъпка. Останах на същото място, заслушан в напевното плющене на знамето, усамотен поради собствените си постъпки, стремейки се да не мразя Малкълм, потиснат все повече и повече от чувството, че съм отхвърлен от всички. Група добре облечени гости ме погледнаха любопитно, минавайки край мене, после отвърнаха учтиво глава.
IV
След продължителния чар на хубавото време в четвъртък осъмнахме с влага и мъгла. Очаквах с трепет да се изясни, но слънцето остана скрито в облаци дори по пладне и макар да не валеше силен дъжд, полянките бяха мокри, а по пътеките се отцеждаха капки от дърветата.
Развълнуван и нетърпелив, аз отидох в къщата на вратаря още щом се наобядвах. Дошъл бях рано, но Джин ме бе изпреварила и седеше самотна и разстроена в чакалнята, която близките на пациентите от източното крило бяха изпълнили с глъч и изпарения, защото днес беше ден за свиждания.
Бързайки да я изведа по-скоро оттук, аз тръгнах към нея и щях да я уловя за ръка, ако тя не бе станала веднага.
— Защо не каза на вратаря да ми телефонира?
— Вината е само моя. — Тя ми се усмихна с едва уловима, неуверена усмивка. — Дойдох с влак, който тръгваше по-рано. Малко мъчно беше да се измъкна от къщи, а като нямах никаква друга работа, дойдох направо тук.
— Да бях знаел…
— Няма значение. Не исках да те безпокоя. Но биха могли да ми позволят поне да се поразходя из градината.
— Как да ти кажа — запънах да обяснявам аз, — тук са длъжни да вземат известни предпазни мерки. Все едно че влизаш от една държава в друга. Ние сме една особена пасмина. Но ако бе казала на Гън, че си лекарка, той щеше да те пусне веднага.
Въпреки всичките ми старания да я измъкна от унинието, тя си оставаше мълчалива и далечна, съвсем дребничка и самотна в своя шлифер и мека шапчица със сиво перо, оросено с дъждовни капчици. Изпитвах мъчителен копнеж по нея. Но се стараех да придам спокойно изражение на напрегнатите си черти.
— Както и да е… — промених разговора аз. — Важното е, че дойде… че сме заедно.
— Да — потвърди покорно тя. — Жалко само, че е толкова влажно.
Тръгнахме мълчаливо по пътеката в южното крило, покрай тиролската хижичка с измокрения покрив, под оцеждащите се дървета, приведени безгласно към мократа алея, сякаш се бяха изплашили от дъжда.
Лошото време тежеше угнетително над нас и замъгляваше всички очертания в нашия самотен и безшумен град. Нямаше ли най-после тя да проговори?
Наближавахме вече главното здание, когато тя вдигна бавно поглед, после — забелязала нещо зад мене — изписка уплашено.
Група мъже от източното крило, водени от Скемън и помощника му Броган, изникнаха из мъглата и се насочиха в строй към нас. Бяха излезли просто да се поразходят, но когато мрачните фигури ни наближиха в гъсти редици, удряйки в такт по ситния чакъл, Джин затвори очи, спря се и не мръдна, докато звукът на тежките им стъпки не заглъхна в сивата мъгла.
— Извинявай — каза най-после измъчено тя. — Зная, че е глупаво, но нервите ми никак не са в ред.
Всичко вървеше наопаки. Аз се изругах полугласно. Дъждът заваля по-силно.
— Да влезем — предложих аз. — Искам да ти покажа лабораторията.
След студената влага на двора в лабораторията беше приятно, но при все че свали ръкавиците, Джин не разкопча шлифера си. Бяхме седнали един до друг на чина ми и след като огледа цялото помещение, тя започна да разглежда замислено културите, като нещо отдавнашно, забравено, което никога няма да се повтори.
— Внимателно! — промълвих аз, когато докосна запушалката на най-силната култура.
Тя се обърна към мен и тъмните разширени зеници погледнаха малко по-меко, но не продума. Никого нямаше при нас, бяхме заедно, но не бяхме сами.
— Приготвих ваксина — казах тихо аз. — Но сега ми хрумна нещо по-интересно. Да извлека и да кондензирам нуклеопротеин. И Чалис смята, че това ще бъде много по-ефикасно.
— Вижда ли го напоследък?