— О, грешна представа сте си създали за него, Балов — разпери ръце главатарят на варварите. — И той е само координатор като мен, нищо повече. А координаторът е длъжен да отразява и брани господствувашите тенденции в екипа, който води. Такива бяха времената тогава. Ще видите, че като излезе от камерата, а тия дни ние ще извадим всички оттам, защото ще ни е нужна всяка ръка и всеки ум, ще видите, че и той ще разсъждава точно така, както сега ние с вас…
Още се учудвам как се сдържах да не му кажа, че не разсъждавам вече като него, да му кажа колко ми е противна тая плебейска деловита суетня около моята Вероника (дали пък не я ревнувах от тях?) и колко са ми смешни тия аристократи на духа, които до вчера плачеха за връщане, защото аристократите винаги се връщат към нещо, защото са аристократи въз основа на нещо отминало, да му кажа, че са ми до сълзи смешни тия хидалговци, които сега трескаво смъкват овехтелите си одежди и вече захапват ножа напряко, както пиратите от историческите филми, готвейки се да скочат в чуждия кораб. Учудвам се и си мисля: хубаво е все пак, че не му го казах — сигурно нямаше да бъда прав! Това си е просто великата мимикрия на оцеляването. Пък може и наистина да сме си варвари и като варвари — едно ново начало!
А че успях да не му го кажа, още веднъж потвърждаваше колко и аз самият съм се променил. Вероника беше ме направила по-добър и по-търпим към икарци, чрез нея и двамата славни, безименни „тя и той“ аз осъзнавах и чувствувах някак по-остро принадлежността си към Икар и човечеството. Да беше ме поне и възпитала малко!…
3
Защото едва ли друг на Икар би направил това, което аз дръзнах да си позволя: тайно да наблюдава любимата си чрез всемогъщите средства на контролния съвет.
Варий Лоц навярно бе забравил или не бе смогнал да изпълни обещанието си и аз злоупотребявах с нареждането му за контрол, макар то да бе загубило законната си сила. Скритите камери следяха Хелиана непрекъснато и навсякъде — дори в спалнята й, дори в банята. А аз седях пред контролния екран в служебния ни кабинет и я гледах с изпепеляващо сладострастие. Измъчвах се от него като от гнусен порок, но нямах сили да го прекратя. Затова си втълпявах, че не заради спалнята го правя и не заради банята, а за да открия най-после как е възможно все пак тя да се изплъзва от контролната система. Да, Хели съумяваше в определени часове на деня, в най-трудовите часове бих казал, изведнъж да изчезне от екрана ми. Какво правеше в тези часове? Къде ходеше? Как наистина бе възможно така неоткриваемо да изчезва, тъкмо когато трябваше някъде нещо да работи? И какви са тия места на Икар, където няма разположени камери и предаватели от контролната система?
Хели бе се посветила на педагогическата работа. Астронавигаторският съвет й предлагал да се подготви за мястото на Лайънъл Редстър, но тя заявила, че не желае професията й да бъде шпиониране на хората. Но пък и с децата я виждах много рядко. Само отвреме-навреме я зървах тук или там, повела десетина дечурлига подире си — много особени малки същества, някои от тях току-що проходили, другите, сякаш рахитични, едва се държаха на крачетата си. Показваше им този или онзи сектор на Икар, децата изобщо не гледаха какво им показва — или нищо не разбираха още, или бяха направо малоумни, все търсеха да седнат или да полегнат около нея като болни патета. И аз се питах още какви са тия деца, а най-вече: кой й ги е поверил, когато тя няма нужното медицинско образование. Но може би в мое отсъствие… А после се запитвах и къде изчезва тя заедно с тези деца, защото в определените часове и те изчезваха заедно с учителката си. Но не се питах твърде настоятелно, подозирайки, че пак опирам в някоя от служебните и секторни тайни на Икар, нито пък смеех да запитам някого, за да не се издам. Пък и часовете, през които тя изчезваше, ми бяха нужни да свърша някоя и друга моя работа, та да се освободя за другите — за часа в банята, за часа в спалнята, преди тя да заспи.
Почти не се прибирах у дома, оправдавах се пред Майола с тройно нарасналата ми работа, с двойните дежурства поради отсъствието на Льони и чаках Терин да ми поиска най-после обяснение. В кабинета на председателя на контролния съвет безотказно светваше сигнал, щом някой включеше наблюдателната уредба, но моят стар учител и началник кой знае защо продължаваше да търпи престараването ми. Навярно и на него му се искаше да разкрие странното поведение на Хелиаиа Доля-Морени, която с такова обидно пренебрежение бе отказала да работи в контролния съвет.
Майола Бени, също като Терин, твърде дълго мълча. Престана да ме търси в свободното си време, прекарваше го все при малкия Стериус, който вече доста гръмогласно — а според Майола, и необикновено мелодично — разгласяваше на света, че е излязъл от родилната камера и е станал равноправен гражданин на Икар. Докато най-после тя не издържа, но ми го рече съвсем мимоходом, съвсем предпазливо, сякаш много се боеше да не ме обиди: