— Мъчно ми е, че не намираш сили да бъдеш откровен поне със себе си.
— Какво искаш да кажеш? — викнах аз със сляпата ярост на човек, поискал да скрие вината си.
— Знаеш какво. Убедена съм, че не ме смяташ за недостойна да бъда майка на твоето дете. Убедена съм също, че нямаш намерение да ми отмъщаваш, загдето не те дочаках със Стериус.
Само това каза — уф, тези изтънчени икарски лафове! — и моментално изчезна, за да избегне скандала. А скандал нямаше да има. Нима можех да не уважа поне мъката и недоумението й, защо я отбягвам, нея, законната си съпруга, след като най-после съм получил онова право, за което преди бях готов бунтове да вдигам! Може би неволно, но може би и съзнателно тласкайки ме към окончателно решение, тази удивителна жена отново, и за кой ли път, ми помогна. Наистина трябваше да намеря сили да бъда откровен и със себе си, и с другите!
Същия ден аз включих контролната уредба, за да потърся Хелиана, след което веднага скочих в скоростния патрон, който ме изплю поомачкан и зашеметен в икарската зоо-ботаническа градина. С целия риск да срещна там и майка си, която по това време не можеше да бъде другаде. И, разбира се, я срещнах.
Тя клечеше край двойката лъвове, пред малката пещера с леговището им, говореше им нещо и нямаше да ме забележи, защото аз се опитвах да мина на пръсти, ако лъвът не бе изръмжал към мен. Навярно я ревнуваше. Майка ми се изправи и засия край двете животни като видение от древна приказка. Беше все така неувяхващо цъфтяща, в работен костюм, сякаш току-що взет от ревю за нови модели.
— Две царици на един цар — рекох й, — не е на добро. Още ли не му е оскубала гривата заради теб?
Но майка ми трябваше да се осъществи първо като майка, преди да поеме ролята, с която отдавна бе се примирила — да бъде прицел на моята ревнива язвителност.
— Зенко, пак ще ти кажа: не изглеждаш добре, момчето ми. Мина доста време от завръщането ти, а още не се оправяш. Какво ти е? Разбира се, една такава експедиция…
— Не е от експедицията, майко, от любов е.
— От любов? — светна озадачено майка ми.
— Ами да! Влюбих се във Вероника и сега сън не ме хваща. Но и твоите лъвове, като нея, приличат малко на изкуствени.
Бързах да отмина, защото се боях да не изтърва Хелиана, а се налагаше все пак да разменя две думи с майка си. По-рано бях отчужден и от двамата, но когато след връщането си много се сближих с баща си, това сигурно я караше да страда по новому.
— Мирно, Цезар — рече тя с разсеяна гальовност към лъва, който надигаше глава в ленива подозрителност; съпругата му не ме удостои дори с един поглед. — Те са си и почти изкуствени. Толкова години не успях да получа нито едно естествено раждане на животно.
Икарската зоо-ботаническа градина е хилядократно по-голяма, отколкото може да се види, защото животните и растенията спят в анабиотични камери, в очакване да заживеят нов живот на някоя подходяща планета. Големи са и запасите от консервирани зародиши, та ако икарци решат да отседнат някъде, бързо ще напълнят околната природа с животни и растения по свой вкус и избор. А в градината винаги има само такива екземпляри, които са нужни на селекционерите за работа и на икарските деца за развлечение и назидание.
— Майко — рекох й, — защо в същност сте решили, че от всички земни хищници само лъвовете са достойни да ги вземете в Космоса? Приказките и басните ли ви подведоха? Право да ти кажа, тоя мързелив и проскубан цар на животните не е дори симпатичен.
Майка ми, която отново подозираше някаква уловка, побърза да ме прекъсне поучително — съвсем бе лишена от чувство за хумор, горката:
— Хищниците са санитарите в природата, прочистват другите видове животни от слабото и болното. Но речем ли да развъдим животни на някоя планета, не можем да си позволим да пуснем някой бързо размножаващ се и прекалено хищен звяр, защото ще попречи на развъдната ни работа, ще нарушава равновесието. Лъвът е най-подходящ. Именно мързелив — храни се на три-четири дена веднъж, бавно се размножава, другарува с човека. Но клонингови зародиши имаме от много хищници, за повечето видове животни — съответният хищник.
— Така е — влязох аз в тона й на банални поучения. — Всеки вид си има своя хищник. Да го прочиства. Само човекът си няма.
— А болестите? — възрази тя, забелязала нетърпението ми.