— Трябва да ти кажа, Ерки — рекох му, — че направо ми взехте акъла! Моите поздравления! Ти командуваш тоя отбор юнаци, нали? — Момчето кимна без всякаква поласканост. — Къде ги води сега?
— Ами… поиграхме си. — Гласчето му прозвуча дрезгаво като след дълго мълчание.
— На какво си играхте?
— Амии… играем.
— Не помниш, нали?
То кимна веднага, но не с онази готовност, която се съгласява, за да скрие истината.
— Хващам се на бас, че изобщо нищо не помниш! Нито как излязохте, нито къде ходихте, нито какво правихте там, нито как се върнахте!
Момчето ме изгледа заинтригувано, макар и все още враждебно, но важното бе, че у него се появи окончателно някакво отношение-чувство.
— Хайде де! — настоях аз, протягайки ръка за облога.
— Не помня — отвърна ми Ерки.
— Видяхте ли — възтържествувах аз, обърнат към другите. — Затова оставете момчето на мира, стига сте го тормозили! Не го карайте насила да ви лъже. Хайде, Ерки, бягай, моето момче, да си играеш.
Потупах го по раменцето и го побутнах към вратата, не отмерил силата си. Момчето политна и щеше да си разбие носа, ако навреме не бе протегнало ръце. Засмях се уплашено гръмко:
— Ей, Ерки, прощавай, брат, така е, нали съм си непохватен като земен човек!
Бях се озовал при него с един скок, който също едва не ме сплеска на вратата, хванах ръчичката му и я раздрусах.
— Трябва някой път да ме вземеш със себе си, да ме научиш на някои от твоите номера.
Момчето, съвсем объркано от странното поведение на един възрастен, сега за пръв път се усмихна. То влезе в залата, но аз се вмъкнах подире му, затворих вратата зад гърба си и вече вътре пред другите му пошепнах заговорнически:
— Ерки, само още една мъжка дума! На твое място и аз бих мълчал, тази работа не е да се разправя на всекиго. Така че… дръж се! Пък ако много ти досаждат, измисляй им там разни забавни истории, баламосвай ги нещо! Хайде, като се видим пак, ще ти разкажа пък аз какво ми се случи, когато излязох така, като теб, при Вероника. Нали Хели ви е казала за нея? Ха, да знаеш какви диви работи ми се случиха, но друг път — сбогувах се аз, като вдигнах юмрук над главата си, в знак, че му пожелавам твърдост и винаги може да разчита на мен.
Когато излязох на площадката, бях почти сигурен, че ако не друго, то поне съм успял да събудя интереса на момчето към себе си и да предотвратя ревността му, защото Ерки положително щеше да ревнува учителката си от мен. Както аз бях ревнувал в детството си Майола Бени от другите възрастни мъже. Но двамата на площадката, чиито лица издаваха, че са чули по уредбата и последните ми думи, не бяха разбрали моето поведение. Хели продума с предпазлив укор:
— Ерки е необикновено интелигентен, Зенко, надвишава всички шестгодишни деца.
— Можеш ли да се освободиш сега? — прекъснах я нетърпеливо.
Терин не пожела да вземе отношение към случилото се, дори бе повикал вече осма експресна.
— Ако искате да останете…
— Имам работа — отвърнах му.
— Аз само ще нахраня децата — обади се Хели.
— Не е толкова бързо, ще се видим за вечеря — отвърнах й вече от синята кабина.
— Странен си — огорчи се Хели. — Току-що искаше да се освободя веднага…
— А вие не ми ли сервирате странни неща? Нашият учител Терин е прав: ако вземем да обръщаме внимание на всички странности, няма да ни стигнат нито силите, нито времето. Довиждане, мила!
Довечера щеше да се наложи най-напред да я сдобрявам, но сега наистина не ми се разправяше с нея, нито с когото и да било другиго, защото междувременно нещичко бе почнало да ми просветлява в съзнанието, а с това и да ме наежва. Бях се освободил от комплексите си, създадени ми от Алековия „бог“, бях успокоил и уравновесил донякъде вътрешния си свят върху исконните стълбове на нашето знание за света, въпреки приключението си с Вероника или тъкмо благодарение на него, а ето че отново ме хвърлиха в предишния хаос.
Терин бе разбрал състоянието ми и заекна от скоростта:
— Зе… нон, карате ме да се чу… вствувам вино…
След силно намалената гравитация на площадката ускорението заплашваше да ни смаже. Терин можа да продължи мисълта си, чак когато се прехвърлихме на обикновения ескалатор:
— Не ви насилвам да се заемете с тях.
— Изцяло ли ми ги преотстъпвате?
— Изцяло. Трябва да се освободя за Есна. Разработваме стратегията на заселването.
— Значи това ви накара да преразгледате отношението си към „бога“ на Алек Дери?
— Аз и сега съм убеден, че той не го е срещнал другаде, освен в собствения си мозък и че това са истини, до които може да стигне всеки астропилот в многомесечната си самота, но и вие го усетихте вече, нали? Децата като че ли правят тъкмо онова, което ни съветваше „богът“ на Дери. Щом се решите, елате да ви дам материалите от досегашните наблюдения и експерименти. А Хелиана ще ви разкаже останалото.