Толкова невероятен бил разказът му, че въпреки симптомите на измръзване, въпреки че и уредите имали вид, сякаш са потапяни в течен кислород, Терин, баща ми и първият координатор — само те били посветени в случилото се — не му повярвали. Единственият начин да се отхвърли законно налагащото се обвинение, че Лоц е погубил по някакъв начин детето, а за оправдание съчинява нелепици или пък след това е полудял, бил да се повтори опитът. Самият Лоц настоявал за това, твърдейки, че щяло да бъде престъпление, тъкмо ако потулят работата и се откажат да наблюдават поне още веднъж едно явление от порядъка на най-големите възможни чудеса.
След като оздравял Лоц, тримата — първият координатор, баща ми и Терин — се самопровъзгласяват за комисия. Забраняват за известно време достъпа до тренажерната, обявявайки я за заразена. Инсталирват в нея разни камери и уреди, но вече от пригодените да работят в условията на космическия вакуум. Овързали по същия начин и със същите медицински апарати второто близначе, но така че да не може само да се освободи, след което излезли от тренажерната, затворили я, херметизирали вратата и включили антигравитационната завеса. Предавателите не им предали нищо — нито телевизионната камера, нито радиопредавателят, само пращели и пукали петнайсет минути. После те изключили антигравитационната завеса, отворили вратата. По настояване на Варий Лоц били в скафандри. Термометрите на ръкава на скафандрите им още при вратата показали около сто и деветдесет градуса по абсолютната скала на Келвин, тоест осемдесет и три градуса под оная всеизвестна точка, при която замръзва водата. Но преди да погледнат към термометрите си, четиримата били вече погледнали към мястото, където лежало второто близначе. Нямало го. Никъде не открили и следа от него. Медицинската апаратура била по същия начин повредена от рязкото спадане на температурата, която, съдейки по характера на повредите, в тази точка от тренажерната за известно време е била неколкократно по-ниска.
Напълно сащисани, четиримата излезли навън, затворили омагьосаната тренажерна зад гърба си и смъкнали шлемовете. Баща ми единствен съхранил толкова самообладание, колкото на излизане да извади касетката от една филмова камера. Поседели, отбягвайки да се гледат, мълчели, после баща ми предложил да идат у него, за да видят има ли нещо заснето в касетката. Снимките били добри, въпреки че по твърде загадъчен начин същата тая камера преди това не предала на външния екран нито един кадър, само някакви необясними смущения. На филма сега се виждало как детето си лежало неподвижно, голичко, хилаво, почти безжизнено. Виждало се още как в момента на включването на безтегловността, ако може и така да се нарече локалното изключване на гравитацията, то леко размърдало ръчички, поискало да се надигне, телцето му сякаш порозовяло от усилието, розовината се превърнала в някаква странна нажеженост, а тренажерната се затъмнила загадъчно — детето като че ли всмуквало за своето нажежаване светлината от помещението. И не само светлината, а и неговата топлина. Дистанционният термометър на камерата, която автоматически се включила на инфрачервен запис, регистрирал в момента на окончателното изчезване на детето най-ниската температура — три градуса по Келвин, само три градуса над абсолютната нула, но след около една двайсета част от секундата температурата на това място, а и в цялото помещение започнала бързо да се покачва.
Да изчезне едно тяло така, като при анихилация, при което да не се освобождава топлина, а точно обратното, било толкова смайващо, колкото и самото изчезване на детето. Четиримата продължавали да бъдат онемели, само Варий Лоц намерил думи за своето печално тържествуване:
— Видяхте ли!
Баща ми наругал и себе си, и другите:
— Как можахме така неподготвени… пълни дилетанти… такъв експеримент… да ни вземат дяволите… но кой да предположи, че…
Терин се затюхкал — как да съобщят на родителите, че са погубили и второто им дете!
Координаторът — онзи, който от името на варварите се заканваше на цивилизацията на Вероника — казал:
— Оставете това на мен. Ще намеря начин да им внуша да не бъдат прекалено любопитни. Пък и няма какво толкова да тъгуват за някакви идиотчета. По-важното е да се запази абсолютна тайна. Извадете всички уреди от тренажерната, Лоц. Нека всеки си поблъска сам главата над показанията им, пък след няколко дена да се съберем пак. Сега, все едно, няма какво повече да си кажем.