В същност Хелиана измисли понятието, а аз само го приех, защото тя „по̀ знаеше“ как се движи човек в такова състояние из пространството. Тя бе предложила да се направи и това помещение за децата в оня край на Икар, където се намират специалните автоматични лаборатории, произвеждащи при намалена гравитация или в пълна безтегловност и вакуум специалните сплави и кристалите за холографските записи. Като се оглеждал кого още да посветят в страшната тайна, защото им трябвало помощник, който да се грижи за децата, Терин попаднал на нея чрез знака на наблюдение, поставен от Лоц в медицинското й досие. Хелиана имала някои сходни на наблюдаваните при децата аномални в кръвта и формацията на клетките си. Тя дълго упорствувала, докато най-после Терин успял да изтръгне тайната й, давайки й честната см дума, че не искат от нея друго, освен да им помага при гледането на странните деца.
Тогава именно се разразил конфликтът с Варий Лоц. След като установили, че и двайсетте деца имат тия свойства, Лоц настоял това да се оповести веднага, да се вдигне забраната от естествените раждания и да се забрани клонингът като нещо противоестествено, пречещо на естествения ход на развитието. Според него явлението представлявало мутационен скок, раждане на цивилизация от галактически тип, след като досега човечеството е било цивилизация от планетарен тип, спонтанна поява на „космическия човек“ и така нататък. От антропологията знаем, че първото условие да се самосъздаде мозъкът и започне прогресивното си развитие е било триизмерното пространство, после вече дошли ръката, социалният строй, системата на сигнализация. Сега мислещата материя, според Варий Лоц, преминавала от живот в триизмерността към живот в четириизмерността и не бивало да се пречи на новата мутация, а да й се помага. И тази задача измествала решително всичко друго от пътя на Икар, единствено важно оставало задължението му той да се превърне бързо и безпрепятствено в такава цивилизация от космически или галактически тип. Все по това време Лоц започнал и ония, както ги наричаха пред мен, мъгляви проповеди пред младежта със съвсем не мъгляви намеци за необикновеното събитие. А пък комисията той направо заплашвал, че ако продължава да се колебае, щял на своя глава да направи съобщението. Известно е, че Варий Лоц и със служебното си положение, и с характера си не беше човек, комуто с едно нареждане ще запушиш устата. Затова те просто го издебнали и насилствено замразили.
Странно е защо все пак този ясен и могъщ ум не бе успял да се съгласи тогава с онова, което днес, на панорамната тераса, бе повече от ясно за всекиго? Едва срещата му със смъртта в анабиотичната камера бе го променила така, както мен бе променила срещата ми с Вероника. И макар все още да странеше от другите икарци, у него също бе възпламнал икарският патриотизъм. Защото нашите деца може да се превръщат в каквато си щат цивилизация и да ни напуснат, но какво все пак щеше да стане с тоя наш петдесеткилометров Хидалго пред лицето на една огромна и неизвестна заплаха? Какво щеше да стане с далечната, изпратила ни, мила нам „цивилизация от обикновен планетарен тип“? В тези дни на очакване и сега, в трескавите последни минути, с една мъчителна сладост ни спояваше тая нова велика тревога за бъдещето на Икар.
3
Втората планета от системата на Есна се появи незабелязано. Закъснението и умората от непрестанното взиране бяха ни накарали да се отпуснем, да започнем отново разговорите си от последните дни: как ли ще стане тая работа, какви са тия любителски земни проекти, ще могат ли стотината души да се справят с такъв гигантски замисъл, изобщо възможно ли е да се получи интерференционна картина, да се фокусира, след като тая звезда-лазер си изпраща лъчите на неограничено разстояние във всички посоки, какво ще играе ролята на дифракционната решетка и така нататък. Онези, които бяха запознати с холографската техника, говореха естествено повече, но с това само издаваха по-красноречиво незнанието си. Завързаха се и спорове, тук и там се чуваше повишен глас, презрителен смях, бившите мъртъвци постепенно се сгряваха, кръвта им се разиграваше след многогодишния застой и сигурно споровете биха станали още по-горещи, ако неочаквано някой не бе извикал: