— Ей, Зенко, точно затова те обичам, брат! Бас държа, че ако го нямаше тоя хромозом, нямаше да бъдеше такъв и нямаше да те обичам.
— Аз също обичам шимпанзетата.
— Стига бе, глупак такъв! Де да имаше на Икар повече шимпанзета като теб, по-весело щеше да бъде!
Умееше да утешава, дяволът, затова икарци при него ходеха, а не при мен. Аз умеех само да безпокоя хората и да ги плаша. Нищо, всеки според призванието си!
— Ще се постарая да компенсирам недостига им — отвърнах, изключвайки прожекционния апарат.
Той разбра заканата ми и ме изгледа дълго-дълго, после се изправи:
— Ще бъда с теб, Зенко. Винаги ще бъда с теб, дори баща ми да стане от гроба, за да напердаши копието си!
И взе, че ми протегна ръка. Толкова неочаквано, тържествено и заклинателно, че не се усетих как съм я поел. Заклехме се с ръкостискането като две момчета, които основават своя банда. Пък си бяхме и връстници, и почти момчета, въпреки учените степени и милиционерските си длъжности. Така ние, призваните да пазим реда, поставихме началото на първия заговор против реда.
За съжаление обаче опиянението от едно съзаклятничество свършва твърде скоро след сключването му. То трябва да премине в системна работа, а аз не бях способен за такава работа — поради характера си и поради своя почти холеричен темперамент, който ме хвърляше ту в една посока на търсения, ту в друга, караше ме понякога с години да забравям нещо, смятал го преди за цел в живота си — както стана с намеренията ми да изследвам проблемата „машина-човек“, караше ме още да се лутам, неспособен бързо да направя своя избор, или да го правя съвсем прибързано, лесно да се възпламенявам от някоя идея и също така лесно да я разлюбвам. Разбира се, много от това се дължеше още и на младостта ми, но младостта на Икар е също така нещо относително. Учебните автомати отрано бяха наблъскали мозъка ми с огромно количество знания, така че имаше какво да подхранва в мен и всякакъв род съмнения.
Кръгът на голямото незнание
Веднъж учениците на древния гръцки философ Зенон от Елея го попитали:
— Защо ти, учителю, който знаеш повече от нас, винаги се съмняваш в правилността на отговорите, които на всички нас изглеждат очевидни и ясни?
Старецът начертал на пясъка един голям и един малък кръг и отвърнал:
— Площта на големия кръг са моите познания, а площта на малкия — вашите. Моите знания са действително по-големи от вашите, но всичко извън тези кръгове е неизвестно. Дължината на голямата окръжност, както виждате, е много по-голяма от дължината на малката, следователно и границата на моите знания с неизвестното е значително по-голяма. Затова аз имам и повече съмнения…
Припомням тази отдавна забравена приказчица, както е заложена в детския учебен колектор. За нея се сетил баща ми, когато трябвало да ме кръстят. Защото аз съм бил създаден и роден отвъд оня математически изчислен кръг — границата на слънчевата система, където вече никакъв уред не регистрирва каквото и да е влияние на Слънцето. Бил съм първото дете на Икар и по необходимост името ми трябвало да бъде символно. Носейки в главите си и в научните колектори гигантската сфера на човешкото познание, икарци са се изправили в оня исторически миг — не моето раждане, а пресичането на границата — пред необозримите простори на великото незнание, срещу което са тръгнали на поход. И ми дали името на тоя достопочтен старец, въобразявайки си, че ознаменуват една човешка победа — измамна победа, състояща се в същност единствено в продължаването на едно сизифовско усилие.
Сега си мисля, че за да попадне на това име, на баща ми е помогнало не само свойственото му иронично-двойнствено отношение към нещата, но и игрек-хромозомът в мен, който със загадката на своята внезапна поява още по-дебело е очертал около Икар кръга на великото незнание, още по-болезнено е напомнил колко малко познаваме дори и тази мъничка вселена, която носим в себе си.
Зенон, мили патроне по съмнения и мъки, ти имал ли си хромозома на злото? И ти ли, като мен, си се чувствувал съвсем сам пред кръга на великото незнание?…
Майка ми — селекционерката
Майка ми притежава отличен усет за формите и цветовете, но по-късно аз се възбунтувах и против него. Тя променяше по няколко пъти в годината със завидна изобретателност и превъзходен вкус целия външен и вътрешен вид на дома ни. Впрочем, това правеха и другите икарци — то не беше само въпрос на собствено желание, а и норма на поведение, за чието спазване нашият съвет придирчиво следеше, защото еднообразието е враг номер едно за космическите завоеватели. Домовете са изградени от остроумно конструирани универсални елементи, които дори сама жена може леко да сглобява и разглобява по подобие на известните детски играчки, предназначени да развиват сръчността и фантазията. А тъй като Икар е все още твърде далеч от пренаселването, има достатъчно такива елементи, за да строиш каквото ти хрумне в рамките на определения ти за живеене сектор.