— Защо да те напускам? — недоумявах аз тогава. — Аз… аз никога не ще те напусна!
Но изведнъж, насред неопитните си нежности, по някакъв чудовищен произвол на съзнанието ми, видях Хелиана. Видях и бягството й от нас, макар тя да стоеше на крачка от мен, видях пълните й с необяснима ненавист очи, които преди това бяха скрити в тъмното, и цялата дълбочина на омразата в тях усетих… — не, това не беше и видение, то беше по-релефно и по-обемно от всеки холографски двойник, от всеки действителен образ, беше някакво свръхвидение. И аз отчаяно зацелувах мокрото лице на Майола, за да престана да го виждам.
Така започна моята странна и мъчителна любов с Майола Бени.
Част втора
Поема за щастието
1
Не продължи дълго сънят на моето непокорство в обятията на Майола Бени, но въпреки това тя ме отклони за години от намерението ми да повторя полета на Алек Дери, като ме изправяше пред нови за мен проблеми, като подхранваше собствените ми колебания. Любимата може и да не прави мъжа силен и смел, както се пее в песните, любещата съпруга обаче винаги го прави боязлив и нерешителен.
Тя ме обичаше, както обичат навярно само зрелите жени, защото за такава обич са нужни и чувствен опит, и осмислянето на любовта чрез мъдростта на годините, и ненаситността, разпалвана от усещането, че тази любов ще е последната. Но тя все пак си беше икарка, а това, освен всичко друго, означаваше: един час работа при хранително-напоителната система на парковете, един час работа над дневната студийна програма на поливизорите, задължителният за всички час физически труд, два часа занимания с децата и солистите ученици, един час с любителите-музиканти, четири часа, в които тя композираше или упражняваше гласа си и пръстите. В останалите часове съумяваше да вмести цялата концертна дейност на Икар, обществената си дейност от общ характер, следенето на научните проблеми и достижения, съня си и… мен. И нито веднъж не се показа повече страдаща и отчаяна.
— Майола — укорявах я, — ти не ме обичаш.
А тя нацупваше креолската си муцунка в онова недоумение, с което децата посрещат несправедливостта на възрастните.
— Майола — крещях й, — ти не ме обичаш!
А тя написа „Поема за щастието“.
На премиерния концерт икарци седяха половин час сащисани, докато се опомнят и намерят сили за ръкопляскане. Баща ми, сигурно заради мен дошъл, каза:
— В тая музика има нещо…
Беше унесен, както когато се мъчи да улови в сакчето на математическите формули някоя нова и особено интересна идея-пеперуда.
Терин, председателят на контролния съвет, каза:
— В тази поема е вложен целият смисъл на Икар. Трябва да ви призная, Зенон, че се почувствувах жалък до Майола. Тя е, която ще даде сили на икарци да завършат своя път. Не мислите ли, че…
Майка ми, красиво просълзила се, направо се задъхваше:
— Майола е гений! Добрият гений на Икар! Какво сърце! Не сърце, а галактика, вселена! Само в нея може да отекне такова грандиозно усещане за пълнота… Ох, нямам думи!…
Майка ми беше не само красива, но и умна като всички икарки, разбираше от музиката и, ясно е, имаше предостатъчно думи за нея.
Не, това наистина е нещо божествено! Как иначе да наречем тая способност да събереш в един час звуци всички компоненти, от които е изтъкана жаждата за щастие и самото му постигане в микромира на толкова конкретното и едновременно всеобемно човешко сърце. Да тръгнеш от най-трагичния акорд в човешкия живот, от усещането за безсмислието, да се спуснеш до дъното на всички бездни на отчаянието, да минеш по най-хлъзгавите глетчери на илюзията и да не се уплашиш да влезеш през дверите на възторга, но не лекия възторг, роден от илюзиите, а оня възторг, който сигурно прозвучава, когато от сливането на две галактики, сред фойерверка на милиардите звездни катастрофи, се ражда новата галактика…
— Майко — прекъснах я. — Държиш ли да ми кажеш още сега всичко, което си решила да ни поднесеш утре като рецензия?
Икарската демокрация позволяваше на всекиго да се изказва за всичко — за подобни отзиви си имаше час в централното студио на поливизорната програма.
— Прощавам, мили — очарователно се сконфузи тя. — Разбирам те, наистина — да заливаш с думи онова, което за теб е съкровена тайна, едно велико изживяване! Искаше ми се само да ти изразя своето щастие, че именно ти, моят син…