Не разбирах още защо ми говори тия неща, та ми се струваше, че има нещо съвсем друго пред вид.
— Ако може изобщо да се допусне някаква сериозна драма у икарци, Балов, каквато на вас много ви се ще да има, то тя произтича от тяхното самомнение, което не признава непознаваемото, а само още непознатото. Тоест, липсват им митове. Ние, макар и миниатюрно, все пак сме някакво общество, а общество без митове трудно съществува.
— Не съм забелязал да имат такава нужда — рекох аз горчиво, спомнил си как първият координатор и Терин на бърза ръка унищожиха един мит чрез паметта на Алек.
— Но вие, Балов, вие имате нужда от митове, затова се и мятате насам-натам.
Сега трябваше вече да се обидя. Станах, креслото зад мен веднага се изду, заемайки своя обикновен, безупречно гладък вид, сякаш никой никога не бе сядал в него.
— Майола ми каза, че много държите детето да бъде ваше — спря ме той. — Това също издава вашата потребност от митове. Не само вашата, разбира се. Клонингът осъществява много по-директно продължение на индивида, защото е точно копие на бащата или майката, а все пак никой не го предпочита пред естественото зачатие, при което детето ти много често изобщо не прилича на теб, а на някой далечен прадядо. Ето пак гласът на един мит в нас — тайнството на зачатието, въпреки че отдавна ни е познат прозаичният му механизъм.
— Вие за него ли сте или против?
— За него, Балов. Защото въпреки всичко е едно тайнство. А такива тайнства движат човека напред.
— Тогава ще можем да продължим разговора си — рекох аз, прощавайки му досегашните приказки с неприлично великодушие.
Той се засмя шумно:
— Знаете ли, Балов, защо аз минавам за най-големият оптимист? Защото тайно вярвам в тайнствата. Впрочем, я останете за заседанието! — добави той някак многозначително.
— И вие ли ще обсъждате щастието на икарци?
— Този път нещо по-интересно.
Лоц ме хвана под ръка и ме поведе към вратата, изпращайки ме или изхвърляйки ме със своя безобиден маниер, както бе изпъдил одеве и Майола.
— Лоц — рекох му, — нека задам поне един от въпросите, с които дойдох. Защо сте поставили под наблюдение Хелиана?
— Ха, ето едно тайнство, за което не ми се говори!
Въпреки шеговитостта на отговора, той означаваше, че било заради служебна тайна, било по лични мотиви Варий Лоц нямаше да ми каже нищо повече, но аз бях достатъчно нахален:
— Знаете, че Хелиана ми е като дете. Има ли нещо повече от това, което е вписано в досието й?
— Малко ли ви се видя?
Беше явна подигравка и тя трябваше вече да ме спре, затова не попитах какви са тия аномалии в цитоплазмата на Хели.
— Тя моли да вдигнете наблюдението.
— Да, това мога да направя за вас и за вашето мило дете — рече той, отваряйки вратата с галантен жест. — Впрочем, Балов, нали помните добре приказката за Дедал и сина му Икар? Питали ли сте се някога кой от двамата е бил по-щастлив или чия участ е по-щастлива? Необичаен въпрос, нали? Я помислете, и от него довечера да започнем нашия разговор! Идете сега при Майола, поне за малко преодолейте себе си, моля ви! А след половин час елате, ще обсъждаме един интересен модел на Салис Гордал.
Навън погледнах часовника си: в квадратчето за дневната ми програма грееше като капка кръв една червена шестица и ми показваше, че отдавна трябваше аз съм при астрофизиците за редовния седмичен обход на секцията им. Можех и сега да не отида, а да прескоча до Майола, но едва ли на Икар друг занемаряваше повече служебните си задължения. Защо в същност ми прощаваха толкова? Дали не ме смятаха за невменяем заради тоя хромозом?
Не усетих болка или обида от въпроса си — вътрешните ми сетива бяха се някак притъпили и сигурно виновникът за това бе Лоц с неговите парадоксални шеги-мъдрости. Ако не бе си послужил, хитрецът, и с други средства. Тая странна умора, която одеве така изведнъж ме връхлетя и уби порива ми за бунтове и диспути, можеше да бъде и резултат на хипнотично внушение. Не му се сърдех обаче и докато се надъхвах в скоростния снаряд, за да ида при астрофизиците, се помъчих да си припомня какво точно бе ми говорил. Зад привидната разпокъсаност и несериозност на приказката му явно прозираха, първо, осведоменост за моето състояние и второ, едно ненатрапващо се, подмолно насочване към определена цел. Та той сякаш знаеше, че малко преди да дойда бях съзерцавал брадата на Салис Гордал! Не, при тоя наш магьосник Варий Лоц нямаше нищо случайно! Да съм мислел за Дедал и Икар… добре, ще помисля и за тях, драги ми Варий, защото още не съм загубил вяра в твоето доброжелателство и защото си весел човек, и защото вярваш в тайнствата! И защото вдигна нареждането за наблюдението. И защото май тъкмо по тоя повод ме караш да мисля за Дедал и Икар. А при Майола още не мога да отида, прощавай, но не мога! Дано по-късно се събуди в мен онова, което още я обича…