Присъствувал съм на такива заседания по времето, когато се обучавах за контрольор, защото познанията по роботехника и робопсихология са задължителни за нас, но, както казах вече, никога не съм чул някой да повишава глас в нея. А сега Лоц изведнъж прекъсна прожекцията и рече не по-малко грубо:
— Защо да си губим повече времето? Техническата страна на въпроса е ясна. Ако някой иска специално да проучва конструкцията, да си я проучва в къщи. Имате думата по установения ред. Ригел?
Ригел, делегат на биониците в комисията, вдигна главата си към тавана, сякаш търсеше нещо. Лицето му, едро и спокойно, изразяваше неловкост, но думите му бяха твърди:
— Да — каза той, — в същност и другата страна на въпроса е ясна.
— Така е — потвърди Висоцки, а останалите закимаха и аз чак сега забелязах, че никой не поглеждаше към Гордал и никой не проявяваше желание за изказване.
— Това е кукла — рече той плахо. — Играчка. Затова й направих лице.
— Не само лице сте му сложили, Гордал! — викна Варий Лоц, та направо ме смая — такъв от рождението си не го помнех. Но аз не успях да се полюбувам на гнева му, защото едно остро досещане едва не ме накара да подскоча в своето канапе.
Гордал бе притиснал детето до гърдите си. Детето-роботче! С какъв акъл бе направил това? Впрочем, очите му светеха с доста налудничав блясък. И брадата, по-рядка, отколкото на холограмата одеве, сега подчертаваше болезнената бледност на лицето му. Това лице имаше необичайно за икарци грозновати черти, някак наедро и небрежно сякаш бе конструирано, а брадата смекчаваше донякъде грубостта му. Дали не бе това и предназначението й?
Гордал, Гордал, здравата си загазил, брат! — възкликнах в себе си, макар с нищо да не бе ми станал симпатичен, освен може би заради тая нежност, с която ръцете му закриляха киборгчето. Без съмнение това беше киборг, а Гордал бе пристъпил закона да не се създават киборги. Още на Земята някога осъзнали, че този кентавър от машина и човек, наречен киборг, представлява в същност едно отвръщане от човешката природа, самоотречение на човека от себе си и бяха ги забранили под заплахата от най-строги санкции.
Как ли са го хванали? Страшен е тоя Лоц, сигурно той е предусетил работата — знакът за наблюдение в медицинското досие на Гордал говореше за това. Но такъв знак бе сложил и при Хелиана! Какво ли е надушил пък при нея? Нищо нямаше да ми каже!
— Нека да ви го демонстрирам — рече още по-дрезгаво Салис Гордал и аз останах с впечатлението, че той вече бе молил за това.
— Няма нужда — отвърна Лоц, а тоя отговор бе отговорът на всички. Те еднакво не поглеждаха към Гордал и еднакво не желаеха да видят как действува малкият киборг. С изключение на първия координатор.
Стараейки се да не издам всичко онова, което се събираше в мен като бунт и като подготовка за борба против този човек, аз се държех така — или си въобразявах, че се държа така, — сякаш не забелязвах холографския фантом. Но усещах и присъствието му и всяко движение на клепачите или ръцете му като надвиснала над всички ни тук заплаха. А тая заплаха не криеше като другите заинтересоваността си от бедния робоконструктор — гледаше го със спокойна изпитателност, с неумолима изпитателност очакваше и решението на комисията, което в присъствието му щеше да бъде възможно най-строгото.
— Не ни интересува вашият киборг — повтори Лоц. — Интересуват ни мотивите за създаването му. А тъкмо тях криете от нас. Говорете, човече!
Защо всички като че ли се страхуваха да гледат към киборгчето? Защо и аз се боех да задържа погледа си нататък? Или по-скоро: потисках едно нечовешки силно любопитство? Ето, Гордал го пусна на пода и то застана тромаво на крачетата си, подпря се с ръчичка на страничната стена на надуваемото кресло, боязливо завъртя глава в кръга на заседаващите мъже. Имах чувството, че ей сега ще се изплаши и ще заплаче. Изумителна бе приликата му с ония земни деца, които бях виждал по филмите за Земята, а и като тях бе облечено. Като всичките земни тригодишни момченца. Пък и личицето му бе така скулптирано — сигурно от най-редкия биопластон, — че ако бях го видял другаде, щях само да се учудя чие ли е това красиво дете! И нежно, и хубаво, и весело с това чипо носле, с пълните бузки, с израза на момчешко упорство около устните. И… с тая очевидна прилика със своя създател! Май че работата с мотивите също беше ясна, та напразно Лоц измъчваше човека. Какво толкова да ни обяснява, случаят наистина е абсолютно ясен!