Всеки робот би послушал всяка човешка команда, но това не беше робот. Това беше дете и то се смееше, и настояваше да се качи на главата ми, а аз отстъпвах не без съпротива, но отстъпвах и като го крепех да не падне, го оставих да стъпи на раменете ми, вдигнах дори нагоре ръце, за да се държи за тях и да може да се изправи, а то наистина се изправи и извика оттам победоносно:
— Ураааа!
Звукът ме разтърси, непознат и непонятен, и ме изплаши отново, и отново ме накара да потреперя в мистичен ужас, а чак по-късно Лоц ме подсети, че това е онзи — боен ли, победоносен ли — земен вик, с който хората някога са се самоизтребвали. Явно нашият Гордал бе се окончателно побъркал — да учи детето на такива неща!
— Гордал, да приключим с недостойното представление, а! — обади се тежко и властно Варий Лоц.
Конструкторът се спусна към мен, за да вземе детето.
— Оставете го! — викна Лоц. — То вече не е ваше.
— Как така? — попита Гордал и изведнъж започна целият да трепери, трепереше неудържимо като в странна треска.
— Трябва да ви е ясно защо. Каквито и да са били мотивите за създаването му, а вие не пожелахте да ни ги кажете, та предполагам, че ще ги кажете на дисциплинарната комисия, то вече…
— Но нали ви казах! — почти изплака Салис Гордал. — Играчка е! Експеримент! Опитах се да моделирам способността за игра. Играта е сред най-загадъчните явления на живата природа, на Земята са правени такива експерименти.
— Опасен експеримент, Гордал! Не се правете, че не разбирате! И решението ни може да бъде само: демонтаж!
— Не! — викна импулсивно Гордал, но Лоц не обърна внимание на вика му.
— Според мен и демонтирането е недостатъчно. То трябва да се унищожи, макар че са употребени най-скъпите материали. Да се унищожи и схемата му. Такова е моето предложение. Ако комисията се нуждае от мотивировка, готов съм да я дам. Но, струва ми се, и тя е излишна.
Каменните лица кимнаха, сякаш някакъв вътрешен механизъм ги разклати против волята им. Детето се опитваше в това време да се качи още по-нависоко. Крачетата му се пързаляха по косите ми, доста болезнено жулваха ту лявото ми ухо, ту дясното, та аз се наведох, преметнах решително детето през главичката му, а то се заля в ликуващ смях. Когато се изправих, мястото, където седеше първият координатор, беше празно. Гордал продължаваше да се тресе, чак се чуваше хлопането на зъбите му. А Лоц отиде към него, хвана лявата му китка, извади от джоба си аерозолно флаконче, рече властно: „Затворете очи!“ и пръсна няколко пъти с флакончето в носа на нещастния конструктор.
— Мо… ля… ви… — заекна Гордал, но Лоц само използува отварянето на устата му, за да впръсне и в нея от тоя препарат, който носеше в джоба си всеки контрольор.
Когато пусна китката му, Гордал се усмихваше с дървена усмивка.
— Гласуваме ли? — запита Варий Лоц мрачно тържествено и застана до бюрото, да вградената в него протоколна машина. Тази машина щеше да отведе след секунди още едно съдбоносно решение в бездънната памет на Икар. Щеше ли някога някой да го открие и да се пита защо икарци толкова са се уплашили от едно механично дете? — За унищожаване на създаденото от Салис Гордал дете-киборг гласуваха… — Девет десници се вдигнаха към тавана — девет души от деветчленната комисия по роботехника. — Изпълнението се възлага на члена на комисията Иван Висоцки…
— Защо? — рипна Висоцки.
— Защото си делегат на робоконструкторите в комисията — отвърна Лоц.
Ако Иван Висоцки някога бе проклинал професията си, то положително това бе сега. Пребледнял беше така, че лекарят в мене се обезпокои, а се обезпокои дотолкова, че не забеляза как съм прострял в закрила ръце над главицата на детето, което сега като кученце се провираше и въртеше между краката ми.
— Престанете с това дет… — ревна изведнъж Лоц извън себе си, а рефлексът в мен сграбчи киборгчето и го вдигна в прегръдката ми, с порив да го укроти и… запази.
— Разрешете аз да го убия.
Десет глави се завъртяха мигновено към Салис Гордал и мигновено се върнаха обратно. Той продължаваше да се хили с идиотската си усмивка, предизвикана от проникналите вече в мозъка му микроскопични капчици психотон. Така каза той: да го убия.
— Такова разрешение може да даде само дисциплинарната комисия — отвърна ядосано Лоц.
— Но той се самопредлага! — обади се обнадеждено Висоцки.
— В момента не е свободен във волята си. Впръснах му психотон.
— Имам право на това — настоя Гордал и престана да се усмихва.
— Може да стане под наш контрол — обади се сега Леонас, най-старият в комисията, специалист по психология и по етика, и по още десетина други науки. — Ако и след като мине въздействието на препарата, тоест след един час, той повтори предложението си, нямаме основание да го отблъскваме. Иначе ние пък си присвояваме правата на дисциплинарната комисия. Не сме гласували и решение да предаваме Гордал на дисциплинарната комисия. Предложението ми е да не правим това. Нека протоколираме следното решение: „Комисията прекратява като обществено опасен експеримента на Салис Гордал по моделиране на играта чрез специален психоробот — Леонас каза «психоробот», а не киборг — и нарежда на автора, който осъзна грешката си и се съгласи с решението, да унищожи експерименталния модел.“