Всички, с изключение на Лоц, усърдно закимаха и не само заради авторитета на Леонас, един от създателите на икарското законодателство. Облекчението откровено цъфтеше на лицата им.
— Благодаря — каза Гордал и сега вече всички намериха сили да го погледнат открито.
Към него гледаше и киборгчето. С по детски големи, кръгли, лъчезарно сини очи. Възможно ли бе да се е създала в него нещо като синовна обич или привързаност? Тая мисъл ме накара да изстина. Мускулите на ръцете ми уж се свиха като при студ, но едновременно с това странно отслабнаха, защото киборгчето изведнъж страшно натежа в ръцете ми. Пристъпих няколкото крачки, едва удържайки го вече, и го подадох на Гордал, който го пое с безкрайна нежност, а то облегна главица на гърдите му, сякаш се готвеше да спи.
— Повтарям: Гордал е невменяем да взема такова решение! — викна Лоц и упорството му си остана непонятно за всички ни.
— Препаратът ви е изветрял — усмихна се спокойно конструкторът. — Не усещам вече никакво въздействие. Впръснете си малко и ще видите.
Лоц извади флакончето, помириса го, протегна към мен ръка и аз побързах да пусна в нея моето флаконче. Той сравни миризмата на двете, подаде ги след това и на мен. Разликата бе очевидна. Моето, чието съдържание бях подновявал преди десетина дни, набиваше веднага в носа ти характерната си миризма.
— Възможно е вече да не му действува препаратът — съгласи се Варий Лоц. — Но аз продължавам да съм против такова решение. То е продиктувано от вашия страх да поемете лична отговорност.
— Гласувахме вече за унищожаването — прекъсна го обидено Леонас.
— Това е съвсем друго. В такова решение отделният човек се освобождава от отговорност чрез включване в колективната отговорност. Вие гледате на това… на киборгчето като на дете, а на унищожаването на една машина като на убийство. Затова вие, Леонас, не искате да отнесем и въпроса в дисциплинарната комисия — да замажем, значи, работата, никой да не научи какво точно е станало.
Лоц направо беше извън себе си и това учудваше всички ни. Имах чувството, че тези обвинения той отправяше не само към другите, отправяше ги и към някакво свое скрито малодушие, с което искаше по този начин да се пребори.
— И така да е — отвърна с превъзходство поради спокойствието си Леонас. — То е въпрос на политика, а аз мисля, че ние имаме право на такава политика. Защо излишно да травматизираме един ценен работник като Гордал?
Комисията отново закима с усърдното си многоглавие, доволна може би, че ще успее да се наложи на своя председател.
— Имам и други мотиви да бъда против, но в момента, тук, не мога да ги съобщя — рече многозначително Варий Лоц, ала в битката явно бе се включила вече и амбицията, та Леонас не пожела да ги чуе, а заяви с осанката на победител:
— Всички тук винаги си имаме едни или други мотиви, затова и решаваме въпросите с гласуване, нали?
Комисията много бързаше да гласува втори път, изглежда се боеше от себе си или от подновяването на дискусията, при което тя би могла да вземе друг обрат. Лоц остана сам срещу нея. Протоколната машина обаче не закопаваше в паметта си и името на този, който е бил против решението. Тя се интересуваше само от бройката, името би трябвало да й се продиктува специално, а Лоц не направи това. Може би защото беше много ядосан. Той изпъшка едно: „Е, добре!“, отиде с няколко бързи крачки до работната си маса, измъкна от чекмеджето й лекокалибрен пистолет и с груба настойчивост го подаде на Гордал.
— Дръжте! Ето тука! И мерете добре, да не ми подпалите кабинета!
Киборгчето посегна към пистолета, но Гордал нежно го оттегли встрани.
— Дай — рече то. — Тати, дай!
— Не, Сали — отвърна Гордал с ледена кротост. Но какво бе направил тоя безумец? Та той на себе си бе го кръстил! И да му казва „татко“ бе го научил!
— Защо тука? — скочи от мястото си Леонас. — Лоц, що за глупави амбиции?
— Ааа, вие искате и от контрола да се измъкнете — викна разярено Лоц. — Комисията е длъжна да контролира изпълнението, щом го възлага на не член на комисията.