Той почака да реагирам, а аз не реагирах, дори с едно обръщане на главата си към него не реагирах. И тогава Варий Лоц започна да се оправдава:
— Ще го оправят, бях при него. Контролният съвет реши да го замрази отсега за полагащия му се срок…
Аз си помислих вяло, че Гордал в същност получи това, което искаше; за десет години ще бъде мъртъв, а после ще му присадят механично сърце и ще подменят някои неща в мозъка му — като при Алек. Изобщо той успя да се самоубие, защото след десет години щяха да събудят друг човек.
— Боя се, че не всичко разбрахте, Балов. Аз исках да пощадя този нещастник, затова не всичко съобщих и пред комисията. Ритъмът на биотоковете му и вълните на токовете в неговия мозък бяха същите, на каквито работеха холографският блок и самообучаващото се устройство в киборгчето. Убеден съм, че е искал да се възпроизведе, да направи свой двойник, който да расте пред очите му.
Та клонингът какво е, мислех аз вяло, не е ли такова възсъздаване? Горкият Салис навярно бе пожелал да си направи едно биомеханично продължение, защото като конструктор на роботи работеше само по поръчка, та никога не би могъл да извърши нещо такова, което да му даде право на свое дете. И той бе създал едно дете, пък ние убихме едно дете, видели в него заплаха за света, който представляваме.
А Варий Лоц продължаваше да се оправдава:
— Самият факт, че го криеше… ако не бе посегнал на наблюдателната апаратура… нали съм си мнителен, още като видях тая брада, пуснал я е, за да прикрие приликата, която бе вложил в де… в киборгчето. Та заради нея станах мнителен и като се повреди апаратурата, реших, че е нарочно, за да скрие нещо от нас.
Но никак не се радваш на своята мизерна победа, казах му аз в себе си. Толкова ли е лошо да си има човек един механичен двойник? На Икар е достатъчно широко, повече от един двойник никой не би пожелал да има. И тези двойници ще бъдат по-нетленни от нас, а ние ще ги чувствуваме като свои духовни рожби, нали това е най-важното, не физическото продължение на рода, така твърдят от край време моралистите.
— … начало на дезертьорство от човешката природа — обясняваше Варий Лоц. — Преди говорехме с вас за тайнствата. Да бъдеш човек е тайнство, Балов.
Какво пък толкова му е тайнственото, мислех с явно раздразнение аз, съединяват се двайсет и три с двайсет и три хромозома, гени, програмирана Де еН Ка-спирала, еР еН Ка-матрица, ензими и прочее, но на̀, приемаш го само теоретично, сякаш се отнася за другите, не и за теб, а себе си смяташ за някакво голямо чудо на природата, и те боли…
— Да, Балов, ние като контрольори сме длъжни да пазим тайнството да бъдеш човек. То ни е единствената опора пред великото тайнство на Вселената, защото ни изравнява с него. И никакво посегателство не бива да допускаме, ако не искаме човечеството в тая част на Галактиката, в която се намираме, а тук именно ние сме човечеството, да изгуби същината си, губейки своето достойнство. Аз съм весел човек, Балов — продължаваше да се оправдава Варий Лоц. — Вие знаете, обичам да се шегувам с всичко и с всички, но с това шега не бива!
Аз гледах великото тайнство, наречено Вселена — неуловимо, недокосваемо, неразгадаемо — леко се полюшвах в креслото и кой знае защо казах:
— Играта е също едно тайнство, Лоц. Може би Гордал не ни лъжеше, може би наистина е изучавал игровия момент, може би тайнството на живота не започва от раждането му, а от играта? А децата на Икар не играят.
Чух го как се размърда в креслото си, как стана и се заразхожда по терасата с лице към звездите, с гръб към мен.
— Играта е самообучение — каза той с известно отдръпване в гласа си; навярно би предпочел да не бях се обаждал, да можеше да продължи своя монолог-оправдание. — Тайнството лежи само в удоволствения момент, в привидната й безцелност, в незаинтересоваността й, в непокорството спрямо родителя, които са все двигатели на еволюцията.
— Да, Лоц — прекъснах анализите му аз. — Играта е свобода. Затова на Икар децата не играят.
А по-късно щях да кажа на Майола, щях да изплача в тъмната й подмишница: „Преди да създам едно дете, Майола, аз убих едно дете“.
Сега казах още:
— Икар е загинал заради непокорството си, но човечеството него направи герой.