— Боя се още, Балов, че при това положение на нещата не бих могъл с нищо да ви бъда полезен — каза с кротката си, но неумолима властност моят домакин. — Само общото събрание на Икар има право да промени един закон или да направи изключение от него.
— Ще свикате общо събрание!
— Едва ли бих могъл да заинтересувам целия астронавигаторски съвет с вашия проблем. Ако вие съберете една трета гласове…
Това вече беше откровено издевателство. Той много лесно би накарал астронавигаторскня съвет да свика общо събрание, а аз никога не бих събрал гласовете на една трета от пълнолетните икарци. Видът ми трябва да е бил звероподобен, та може би затова първият координатор стана от мястото си, отстъпи крачка назад, с красив жест положи ръце на служебния си колан и рече, приключвайки с това моето посещение:
— Но навярно ще успея да ви издействувам една дискусия. А тя от своя страна може пък да предизвика желаното от вас общо събрание. Моля да ме разберете, Балов, аз съм избран да пазя ненакърними законите на Икар, а не да улеснявам нарушаването им. В този дух аз съм дори задължен да бъда мъничко консерватор и догматик. Та не се изненадвайте, ако в една евентуална дискусия застъпя консервативни според вас становища.
— Не, няма да се изненадам — рекох му аз съкрушено. — Все пак, благодаря за добрата ви воля. И за закуската благодаря.
И си тръгнах, без да му подам ръка. Той предугади това, защото си остана в същата поза, с ръце на колана, леко поразкрачен, красив и величествен в своята победа. И чак когато стигнах до вратата, се обади:
— А първият ви въпрос? — познал отлично, че вече не ми е до него.
— Той става безпредметен — отвърнах аз, защото наистина в момента ми беше съвсем безразлично какво дете ще се роди, щом ще го видя чак когато стане на десет години.
— Радвам се, че има и въпроси, по които мислим еднакво — не се стърпя той да не подчертае пълното ми поражение. — Ще се радвам и отново да ви видя. Привети на Майола!
И ние се разделихме като непримирими врагове.
2
Още същия следобед Майола ми подхвърли:
— Зенко, боя се, че това у теб не е хромозом на злото, както го наричаш ти, а хромозом на суетата. Пак ще занимаваш Икар със себе си.
Оказа се, че първият координатор бе вече насрочил дискусията. За другия ден. Навярно се чувствуваше абсолютно сигурен в своите икарци, та искаше да направи поражението ми тотално, да даде и един назидателен урок на всички, които биха дръзнали да посягат върху реда на Икар. А закачката на Майола, на жената, която уж ме обичаше, сякаш потвърждаваше това.
— Предпочиташ ме в замразено състояние, така ли? — опитах се аз да скрия колко дълбоко ме заболя.
Тя ме изгледа с тъмните си влажни очи, от които почти никога не изчезваше негърската тъга.
— Бях го приела поначало. Мислех си да поискам едно разместване в реда, та да влезем заедно в камерата, но като дойде тая награда, реших, че няма да бъда поне сама, докато те чакам. Затова толкова се радвах и на детето. А сега само разчовъркваш напразни надежди.
— Та ти знаеше ли?
— А как? Нали все пак съм икарка! Може ли да не погледна в досието на любимия си?
— И нито думичка да не обелиш досега?
— Виждах, че си забравил, но защо излишно да те тревожа? Ти за пръв път ще влизаш в биокамерата, а то поражда чувство за обреченост. Така краткотрайното ни щастие поне от твоя страна нямаше трагичен оттенък. А когато онзи ден каза, че ти предстояло дълго пътуване, помислих си, че това имаш пред вид.
Ето защо тази изумителна жена бе плакала в нашата първа вечер, а песните, които ми пееше досега, бяха от стари по-стари и от тъжни по-тъжни!
И тъй, толкова желаната битка започваше по най-неизгодния за мен в тактическо и стратегическо отношение начин: първия удар нанасяше противникът, сам избрал и времето, и посоката на удара. Аз разполагах само с емоционални и абстрактно нравствени доводи в защита на искането си. С никакви сериозни мотиви не можех да докажа, че Икар и мисията му ще спечелят от премахването на тази практика, която ги поддържаше млади и силни и им помагаше да преодоляват чудовищните междузвездни разстояния, поддържаше у тях надеждата за щастливо завръщане. А отгоре на всичко и в речите не ме биваше, та, вече с действително оправдано чувство за обреченост, аз заех мястото си в заседателната зала, където трябваше да седя три дена подред от четнринайсет до петнайсет часа и да чакам някой да благоволи да се изкаже. Часа също бе улучил добре моят противник — време, когато на човек най-малко му се дискутираше.
Това е същата зала, където заседава и астронавигаторския съвет — вероятна интимна мисъл: народът и властта са неотделими, единни. Строга и тържествена елегантност, без нищо излишно. Около протоколносправочния и статистико-преброителния автомати (тези автомати ръководят общите избори на Икар и всички допитвания; всеки има пряка линия от дома си до тях) са наредени точният брой столове. За зрители е отделена символично с красив шнур нещо като галерия, в която всеки сам си надуваше едно кресло, ако искаше да седне и да слуша „на живо“ заседанията. Впрочем „на живо“ седиш ти, слушателят, на столовете сядат холографските призраци на астронавигаторите, защото от съображения за сигурност е забранено на ръководните хора на Икар да се събират на едно място, да напускат оглавяваните от тях и отдалечени с километри един от друг сектори.