И си тананикам весело една от тъжните мелодии, които ми пееше Майола Бени.
Работя. Спазвам със самодисциплина, която ме удивлява и възторгва, астропилотския режим и работя над дисертацията си. Това, че отивам при Оня, съвсем не ме е накарало да се откажа от темата си човек-психоробот, защото тя е пряко свързана с изречените от него идеи. Но аз съм още в подготвителния стадий, когато само се трупат и систематизират разни фишове с формули, мисли и цитати. Научните колектори на кораба ми предлагат почти всичко необходимо, нещичко и сам бях взел със себе си след консултациите ми с Терин и Варий Лоц.
И в това отношение този кораб от остарял звезден клас ми се харесва: стегната работна обстановка, без излишен комфорт, но с достатъчно на брой и достатъчно разнообразни уреди за гимнастически игри. Чувствувам се добре в нашия, с Дери, тесничък Р–19 — навярно защото и човекът винаги си е бил затворник: в пещерата, в наколното жилище, в крепостта, в града, на планетата…
И в тялото си — би казал може би Оня по този повод.
Днес отново си пуснах записа на Алек. Новият първи координатор ми разреши да направя препис.
Алек се е държал със своя Тоби абсолютно като с равен. Как само го ругае! Гледам същия психоробот — купчинка безжизнен метал до стената, а в същност наистина е като човека: нито за секунда не спира в него животът, докато е жив. Индикаторите му са будни — сигурно мен наблюдават сега, — токове текат, създават се и се разрушават връзки, паметният блок се попълва с нови знания, коригират се стари… Тоби мисли. По-ограничено от мен, той свежда всичко на по-примитивно равнище на мисловната организация, но с повече варианти и милионократно по-бързо. И чака да чуе името си, чака действието, защото и за него, както за мен, съзерцателното мислене не е същинско действие.
Какво ли си мисли сега? Тоя глупак засега си кротува, нормално се държи, драще си нещо там, върти кодовата шайба на колектора, но не бива да му се има вяра. Е, справял съм се и с по-големи диваци от него!…
Усмихвам се на Тоби с добро чувство, защото знам, че той не е в състояние да мисли така. Но ако можеше?
Тоби е най-висшата засега форма на машината. Следователно и най-висшата форма на порядъка.
Той ли е моята мечта?
Що е психоробот?
Да кажем, че това е човекоподобна или мислеща машина, е също такова нищо неказващо определение, както някогашното религиозно твърдение, че човекът бил създаден по божи образ и подобие. Защото — що е бог?
Да, въпреки че прилича външно повече на грамаден октопод, изправен на две от пипалата си — крайници, Тоби е човекоподобна машина. Но — що е човек?
Прав беше Редстър да ни напомни, че докато мислещата материя във Вселената се среща в една единствена форма, действителните й механизми и устройството й ще си останат загадка.
Някога много са се надявали чрез изкуствения мозък да разберат естествения. Едва ли и главният колектор на Икар може да ви изброи дори само най-важните трудове и модели за психороботи. Докато се убедили, че и за най-съвършения изкуствен мозък ще си остане завинаги непостижимо най-същественото — милионгодишният социален опит, който има и най-примитивният човешки мозък. Така се родили и неизбежните граници в развитието на роботехниката. Защото дадеш ли повече възможности на психоробота, при липсата на унаследения социално-етичен самоконтрол, той се превръща в асоциално явление, в идиот — кротък наистина, но до време, носещ в себе си постоянната заплаха на една гигантска разрушителна сила. Законите на социалния живот са, които забраниха киборгизацията и обрекоха робота да си остане роб. Ето защо и до днес устройството му е подчинено на трите закона, формулирани някога от Азимов и допълнени само още от едно четвърто ограничение:
1. Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне да бъде причинена вреда на човека.
2. Роботът трябва да се подчинява на всички заповеди, дадени му от човека, освен когато тези заповеди противоречат на първия закон.
3. Роботът трябва да се грижи за своята безопасност, доколкото това не противоречи на първия и втория закон.
4. Роботът е длъжен при всички обстоятелства да се легитимира като робот.
Последният закон е сложил край на скъпо струващите увлечения на конструкторите да придават колкото се може по-човешки вид на психороботите. И на произтичащите от това недоразумения. Пресякъл е и оня обилен поток от литературни и екранни произведения, цялата оригиналност на които се е изчерпвала е това, че героят им накрая се оказвал робот, когото всички мислели за човек. Сега видът на психороботите е изцяло подчинен на предназначението им и в повечето случаи копира по бионичен път не тромавото човешко тяло, а предимствата на някои животни и насекоми; от човека се взима само устройството из ръката, този действително съвършен инструмент. А когато се свързвате с автоматична станция, не може да ви се случи да флиртувате половин час с някой стопяващо мелодичен женски гласец, докато разберете, че той излиза от кутията на робота-секретар. Сега първото, което ще чуете, е: приема или говори робот еди кой си.