През тия четири дена ми станаха толкова противни тези, определени ми за верни другари и телохранители кибернетични паяци, че просто не можех да ги гледам. Нетърпимо е да те шпионират така, да знаят всичко за теб, да те виждат във всички ситуации!
Дали не ме гледа сега по този начин и Оня, при когото съм тръгнал? Гледа ме с всепроникващия си поглед, всезнаещ, равнодушен…
А ако е насмешлив! Или снизходителен?
Не само психороботите не мога да понасям. Някакъв кризисен момент трябва да е — добрият Р–19 ми стана изведнъж така тесен, че непрекъснато се боя да не си ударя някъде я лакътя, я главата. Той си е и наистина тесничък за дангалак като мен. Протегна ли ръце, където и да съм, пръстите ми винаги опират в метал, в машина. И задушно е, и задушно, до смърт! Непрекъснато се занимавам с климатичната инсталация, ще я повредя накрая от много бърникане.
Сигурно е криза. На двайсетия ден все пак ми се полага една кризичка, затова: хайде пак в тренажерната!
Отначало и в тренажерната аз спазвах строго астропилотската програма, гимнастическите предписания. В точно определените часове и точно определено време въртях усърдно педалите, себе си въртях в центрофугата, лежех във вакуумния цилиндър и изпусках от него въздуха, като напрягах волята си до самоубийство, за да спра своето дишане, и сърцето си да спра, по оная система, измислена от древните индуси. Или обратното: сгъстявах въздуха до задушаване, стоварвах тонове налягане върху себе си… Изобщо правех всичко, което се изисква за поддържане на физическото и психическото ми здраве. И не се докосвах до тренажерния скафандър, воден от своята антипатия кът всякакъв род илюзии.
Икарци сами са си измислили това дяволско изобретение, както биха го нарекли древните хора и с основание биха го изгорили на своите клади. Разбира се, и то е измислено уж за добро: да прогонва скуката в разузнавателните кораби от по-низш клас, които имат малък екипаж и им е забранено да кацат където и да било. И да тренира духа, като го поставя в необичайни обстановки, изправя го пред непознати опасности, сблъсква го с чудовищни абсурди, накратко: моделира по принципа на калейдоскопа положения, в каквито би могъл да попадне човек някъде, в други светове, с друга логика. Това е в същност една работилница за цветни и триизмерни сънища, които не се разиграват в мозъка ти, а пред твоите очи и уши, но мозъкът ти е доведен под шлема до състоянието да вярва на виденията. Според икарската медицина това било здравословно за него, а нервната система се разтоварвала от някои свои си вътрешни напрежения.
В тези дни отначало си мислех и по този наистина странен факт: Как е възможно нашият така великолепно устроен мозъчен апарат, толкова разумен, толкова логичен в будно състояние, изведнъж, дори когато не е заспал, когато не е упоен от химикали, да започне да вярва и на най-фантастичните видения, сервирани му след съвсем повърхностната механична полухипноза? Какъв е този контролен апарат, който толкова лесно се поддава на внушенията и защо толкова леко им се поддава, правейки по този начин човека беззащитен, излагайки го на големи опасности? Защо еволюцията, която е помислила за доста неща, тъкмо на най-важното място — при контролния апарат на мозъка — е проявила пакостно нехайство или конструкторско бездарие?
Питах се за ей такива неща, но навличах все пак вълшебния скафандър, твърдейки си, че го правя, за да се самоизучавам, докато най-после си признах, че в същност бягам от себе си и от моите четирима приятели в илюзорния свят на тренажерната. Че дори съм се пристрастил към това занимание, както към някакъв опиат. Признах си го, но… продължих да го правя. А Коро или Тоби, или Моно, или Лосо стояха край мен, за да ме пазят и навярно си викаха насмешливо: Тоя щеше уж нас да изучава!
Според законите на роботехниката те не би трябвало да могат да мислят така за човека, разбира се, но отгде да знаеш дали при това тяхно съвършенство не са се самонаучили тайно и на критическо отношение към създателите си — едно машинно богоборство, което те грижливо крият, подготвяйки своя заговор за оная решителна битка на машината с човека, описвана с такова мазохистично удоволствие от научните фантасти!