— Лосо — казах му. — Как ти се струва това, а?
Разбира се, на него нищо не му се струваше, не само защото въпросът не бе зададен на неговия машинен език. Все още бях като упоен, но упойката продължаваше да се утаява и вместо да увлича спомена със себе си, тя сякаш го очистваше, докато той заблестя пред мене гол и зрим.
— Лосо — изпъшках аз, — но това е съвсем невъзможно! В тоя тренировъчен калейдоскоп са могли за забавление да вложат всякакви идиотщини и всякакви фантасмагории, но да заснеме на филм един несъстоял се преди разговор между Зенон от Елея и Зенон от Икар — това едва ли е по силите и на най-гениалния оператор. Затова да го запишем за всеки случай, а? Пък после ще си поблъскаме главата над него…
Така аз продиктувах още тогава, без да ставам от ложето в тренажерната, това свое престранно приключение. А като си припомних предния ден и по-предния ден, когато също приключенията ми от вторите два часа напълно се различаваха от приключенията в първия, редовния час, като мобилизирах още цялата си лекарска и инженерска профанщина, стигнах до заключението, че след първия час тренажерният калейдоскоп се самоизключва чрез собствения си часовников механизъм и престава да прожектира. Деблокираното от Алек обаче програмно устройство на шлема не те е събудило и шлемът продължава да те хипнотизирва за възприемане на несъществуващите вече калейдоскопски прожекции. И те хипнотизирва дотогава, докато някъде към втората половина на втория час предизвика една като по учебник точна шизофрения с идеалното раздвоение на личността — една от ония краткотрайни все пак, експериментални шизофрении, които още преди векове психиатрите са предизвиквали и с химически средства, опитвайки се да надникнат в бездните на това загадъчно състояние на мозъка. А като стигнах до такова заключение, аз изревах, готов за ново полудяване:
— Неее! Моят мозък сигурно е в състояние да се разцепи на два Зенона, все пак специално е изучавал трудовете на своя патрон от Елея, но тоя семпъл глупак и най-вече добряк Алек Дери? Как той ще затвори собствената си половина в риманово кълбо и ще я превърне в богоравен представител на галактическа свръхцивилизация, за да изрича забрани и закани към човечеството?…
В последна сметка обаче глупакът излязох аз. Не мога да се справя с чудовищното откритие, че вероятно и Алек е срещнал в същата тренажерна този „бог“, в гонитбата на който аз сега рискувам живота си. Ето: все още казвам „вероятно“, когато е повече от очевидно! Но как и защо тъкмо такъв „бог“ ще създаде в себе си един простодушен и храбър астропилот като моя приятел Алек Дери?
(В такива въпроси и в безплодни логически анализи се мъча да удавя преживяването си, за да не се удавя аз самият в него.)
Защо впрочем подигравах аз своя мъдър и достоен патрон, един истински гигант на мисълта, у когото ще намериш началата на цялата по-сетнешна философия, разгледани вече в критически план? Само защото ми беше студено при него, на върха? Но чакай, та кого подиграваше ти, щом си бил едновременно и Зенон Балов, и Зенон от Елея? Не се ли подиграваше нещо друго в теб, нещо трето, останало между двете ти мозъчни половини като контролен апарат? И се подиграваше в същност на самия теб и тъкмо на тая теза за света, заради която си се озовал сега по най-лекомисления начин в този бездиханен край на Галактиката!
Не, не скуката на пътуването е измислила „бога“ в главата на Алек Дери, а… хаосът!
Богът е една твърд сред него, един връх, студен и суров, но непоклатим. Богът е границата на хаоса. Богът е порядъкът, който човекът иска да наложи на Вселената.
Но нали няма порядък без забрани? Тогава за какво си тръгнал в същност ти, отрицателний диалектико? То ти съвсем не си тръгнал да търсиш „бога“ на Дери, защото те е примамил неговият порядък — щеше ли да го подиграва толкова собственият ти мозъчен контролен апарат? Ти инстинктивно си потеглил, именно за да въстанеш срещу забраните на тоя „бог“. Както онзи, чието име ти е дадено, е пожертвувал пълната си със скептична мъдрост глава, опитвайки се да прогони от престола му жалкото провинциално диктаторче на Елея. Защото, мили мой, порядъкът не е само човешка мечта сред хаоса на природата. Той е нужен още, за да има човекът и срещу какво да въстава.
Ето защо… смири се сега! И се успокой! Нищо страшно не е станало. Напротив! Нали древните, които, изглежда, все още са по-умни от теб, са казали, че истински големите приключения за човека лежат не извън него, а в собствения му дух! Затова кажи засега едно „благодаря“ на своя дух, който поне не те оставя да скучаеш.