— Зенко — казва баща ми, сякаш се намира край мен и ще ми поиска да му направя някоя справка или ще ме запита дали мама си е у дома, — навярно съм ти причинил неприятности, но уговорката ни беше да не ти разкривам до шестдесетия ден задачата, за чието изпълнение те помолих. Иначе това ще попречи на твоя собствен експеримент и работата ти над дисертацията. Тъй като у нас все пак съществуваха известни съмнения спрямо твоите действителни намерения, а особеният ти интерес към случая с Алек Дери ни караше да се опасяваме, то ние си позволихме още да блокираме автопилота на курса, който е нужен за нашата научна задача. Съображенията ни бяха следните: ако ти желаеш да се занимаваш само с проблемата „човек-психоробот“, ако нямаш други намерения, освен да работиш над дисертацията си, то ние те освобождаваме от грижата за курса на кораба. Ако обаче в теб е имало някакви скрити от нас намерения, то тогава пък те предпазваме по този начин както от лекомислени постъпки, така и от безотговорното погазване на обещанието ти да изпълниш нужното на Икар изследване.
На това място не можех да не изръмжа:
— Е, какво, мили татко, не ми остава друго, освен да ти благодаря за топлите грижи!
— От този момент, Зенон — продължаваше баща ми все така делово и безпатосно, — влиза в сила задължението ти да работиш само за нас. Апаратурата е програмирана за най-общата схема на тази задача. Тя изглежда не е лишена от опасности, та може би ще те заинтригува и лично. Подробностите (за съжаление, твърде малко знаем) ще получиш от психоробота Моно. В него са заложени, поискай ги с код №1863. Както и досега, не бива да се свързваш с Икар. Икар също е изключил всякакви излъчвания в тази посока, защото не знаем характера на евентуалната опасност. Всичко останало предоставяме на твоята съобразителност в рамките на предпрограмираните от нас действия. Не нарушавай излишно тази предпрограма, пази се от неблагоразумна смелост. И дерзай, синко! Целият Икар те чака с нетърпение.
— Щрак! — каза самоизключилият се рекординг.
Самотата на сирените
1
Това, което ми съобщава Моно, е малко: продължително наблюдаван от Икар източник на разнообразни излъчвания, хаотични по природа, с променлива дължина на вълната, но с твърде строга периодичност — на всеки седемдесет и осем икарски дни. Движи се необичайно бързо за природно космическо тяло. Необикновено малки са и размерите му, впрочем, неустановени точно. За да не издаде присъствието си, Икар не е посмял да го улови в лазерните си радари, та да ги установи. Иде от еди коя си система, ще пресече пътя на Икар еди кога си, на еди какво си разстояние и така нататък — неща, които не е нужно тук да изреждам, за да не пълня разказа си с цифри. Който се интересува от тях, може да ги види в научния архив. Важното е, че движението му напомня движението на комета, а не на онези въртящи се като бесни неутронни звезди, които толкова пъти са мамели човека с привидната възможност да бъдат дело на високо развита цивилизация.
Ако от наблюдавания досега път на непознатия космически обект може да се начертае някаква негова предполагаема орбита, то тя би приличала на ония човешки експерименти от началото на космическата ера, при които един космически апарат се е движел из слънчевата система чрез последователно отблъскване от гравитационните полета на планетите. И този неизвестен космически обект, след като се „попързаляше“ по около една пета от гравитационната граница на звездата, се отблъскваше от нея инерционно (или може би с двигатели?) и отскачаше към следващата звезда. Приблизително такова движение бяха му изчислили нашите астрофизици и то го оприличаваше или на нещо като междузвездна комета, каквито не бяхме срещали досега, или на „мейд ин“ — както пише на земните стоки — друга цивилизация.
Разбира се, че любопитството ми се събуди, макар и не особено, защото, както споменах вече, човечеството много пъти се е лъгало в това „мейд ин…“, та е позагубило вярата си да срещне нещо действително такова. А тъй като не му се ще все пак Космосът да си остане празен, тоест, ние да сме единствените в него, то си съчини хипотезата, че сигурно има други цивилизации, но те са толкова различни от нас, че не можем да разпознаем техните форми на проявление. При такава теория, съгласете се, някакви си променливи радиовълни не могат да те обнадеждят.