— Лосо, в командния сектор, авария! — извиках, насилвайки се към спокойствие, за да не допусна нещо необмислено.
И зачаках. Колко ли секунди щяха да му трябват да дойде, ако изобщо дойдеше? А ако и той стоеше оттатък като двамата си другари тука? Броях секундите на ум по прастария човешки начин: двайсет и едно, двайсет и две, двайсет и три… макар на ръкава на скафандъра ми да имаше хронометър. И това бяха секунди, пълни с най-страшното преживяване — с ужаса да останеш сам в Космоса…
Лосо дойде на петнайсетата секунда и аз бях готов да се хвърля в осморъката му прегръдка, но той дойде със своето машинно спокойствие и рече с машинното си равнодушие:
— Дайте ми данни за аварията.
— Психоробот Коро повреден, психоробот Тоби — повреден, геоложка сонда номер шест не приема сигналите на телеуправлението… — занареждах му аз, стараейки се да изговарям ясно думите, както се говори на човек, който не разбира добре езика ти.
Изминаха още десет секунди, през които Лосо стоеше досущ като своите повредени събратя. На десетата той каза:
— Няма повреда в психоробот Тоби. — След още десет: — Няма повреда в психоробот Коро. Дайте ми нареждания за проба!
Недоумявах, но психороботите все пак не бяха ме лъгали досега. Изрекох по правилата:
— Коро! Геоложка сонда номер шест — авария.
И верният осмокрак паяк се втурна към пулта за телеуправление на сондите.
— Не приема телеуправлението — пояснявах аз. — Двигателят не се задействува. Нужна корекция на полета…
Коро манипулираше по пулта с два от крайниците си, отпусна ги и рече с психороботското си равнодушие:
— Геоложка сонда номер шест изправна! Неизвършена настройка на телеуправлението на вълната на геоложка сонда номер шест. Пренастройката — готова.
А трябваше да ме наругае или да ми зашлеви по един шамар с осемте си ръце. Бях пожелал със същата вълна, с която преди управлявах разузнавателната сонда, да управлявам и геоложката. А в паниката от собствената си грешка бях забравил, че трябва да говоря на психоробота с неговия машинен език. В това състояние после вече всичко можеше да ми се види повредено.
Засмях се облекчено:
— Прощавайте, братчета, много се изложих… — Вече можех пак да им дърдоря каквото си искам на тия наистина чудесни машинки. Но преди това трябваше да върна Лосо на мястото му.
— Лосо, готовност по тревога номер три — казах му равнодушно като робот, макар да ми се искаше да го потупам благодарно по рамото. Жалко че нямаше рамо. Но той и така на петнайстата секунда щеше да бъде отново на мястото си, от което бях го извикал.
После седнах зад пулта. Коро наистина бе извършил настройката. Тъй като слизат през всякакви атмосфери на разните планети, геоложките сонди открай време работят на една и съща вълна — на най-пробивната, най-слабо поддаваща се на смущения 10,6 микронова инфрачервена вълна. Данните за астероида, данните за сондата… така… Хайде, всемогъщи мозъко, изчислявай новия курс… така… благодаря ти… Хайде сега, сондичке мила, ехе, я колко далеч си отишла! Поразмърдай си разните там жироскопи, пусни малко двигателчето! Браво… пет секунди ще са достатъчни, струва ми се. Гони сега тая топка, дето не иска да ни каже от какво е направена…
Още докато извършвах не особено сложните манипулации на управлението, защото вече имах зад себе си неколкодневната тренировка с разузнавателния снаряд, сондата с десетина импулса на двигателя си излезе от предишната посока и устремно се насочи към астероида. На екрана и тя, и той започнаха неудържимо да нарастват. Погледнах другия екран — големия, — там сондата се появи като светла точица отначало, после влезе в грамадния решетъчест кръг на астероида и заприлича на пчеличка, която търсеше над питата своята килийка, за да разтовари в нея меда си. И тогава именно затрещя сигнализацията на главния приемател, блеснаха кървавочервени циклопските му очи. Записната апаратура заизлива на кравайчета графичния запис на сигналите. Щом нямаше звук, значи не беше предаване от Икар, пък и Икар щеше да ми се обади чак след мое повикване, уверяващо го, че не съществува опасност за него.
Зарязах моментално геоложката сонда, предавайки я, както се казва, в многото и по-надеждни ръце на Коро. Той щеше да опише с нея осморка около астероида и да я върне към кораба. Контролната графа на приемателя със спокойни зелени цифри показваше: най-обикновена, права шестмилиметрова УКВ-вълна. А звук? С техническото си невежество бях объркал и звуковата настройка. Натиснах копчето на автонастройката с лявата ръка, а с дясната поех лентичката, която, също така естествено, нищо не ми говореше. Все едно немедик да разглежда енцефалограма. И се втрещих, защото от репродуктора насреща ми излетя един гальовен женски глас: