Мяо-йен изглежда прие тази заповед. Тя наклони страницата към светлината, за да може да я разгледа по-отблизо.
— Много прилича на Куан Йън. Сред китайците тя е известна като Богинята на милосърдието.
Уилям се отчая.
— Моля те, кажи ѝ, че не може да сравнява Светата Дева с някой от нейните езически идоли. Това е богохулство.
Мяо-йен прие с кротост укора и никога повече не изрази отношение към неговите уроци, на които се посвещаваше с цялото си сърце. Но въпреки видимото ѝ въодушевление Жосеран чувстваше, че за нея това е просто едно интелектуално упражнение. В сърцето си тя оставаше татарка.
След известно време дори Уилям почувства нейната неподатливост и вече не се задоволяваше да я наставлява само по основите на католицизма. Търсеше знак, че неговите уроци дават плодове.
— Кажи ѝ — рече на Жосеран един ден, след като ѝ беше разказал историята за възкръсването на Иисус от мъртвите, — че за да бъде драга Богу, трябва да се въздържа от употребата на парфюми и да не слага мазила по лицето си.
Жосеран предаде колкото е възможно по-деликатно молбата.
— Но тя каза, че това е изискване както за една китайска дама, така и за дъщеря на императора — рече той.
— Тя изглежда и мирише като проститутка.
— Искаш ли да ѝ го кажа?
— Разбира се, че не.
— Тогава какво искаш да ѝ кажа?
— Кажи ѝ, че трябва да моли Бога за напътствие. Една жена трябва да е добродетелна във всяко отношение, а мазилата и парфюмите са дяволски инструменти.
— Какво приказва той? — попита Мяо-йен.
— Възхищава се на вашата красота — отвърна Жосеран. — Дори без вашите помади и парфюми, според него вие ще сте най-прекрасната жена в Шанту.
Мяо-йен се усмихна и закима с глава, благодари на Жосеран за милите му думи.
Той се обърна към Уилям.
— Каза, че ще помисли.
Имаше дни, в които след като Уилям беше свършил с урока си, Жосеран оставаше при нея в павилиона. Надяваше се да научи повече за Хубилай и великата му империя. Освен това беше омаян от странното създание, макар не така както го привличаше Хутлун. Просто беше заинтригуван как така Мяо-йен е уловена в клопката на този позлатен дворец, докато Хутлун живееше живота си на воля върху седлото на коня. Не бяха ли и двете дъщери на татарски ханове?
Жосеран чувстваше, че и тя на свой ред се радва на компанията му. Разговаряха с часове над уханен чай, донесен от нейните придворни дами, защото принцесата хранеше безгранично любопитство към Франция.
— Вие хан на Християнство ли сте?
— Да, предполагам, че съм хан. Но не Велик хан като вашия баща Хубилай. Аз съм господар на доста малък брой хора.
— Колко съпруги имате?
— Нямам съпруга.
— Нямате ли? Как е възможно? Един мъж не може да живее без съпруга. Противоестествено е.
— Дадох обещание да живея като монах известно време.
— Как един хан може да е монах? Не разбирам. Един мъж трябва да е само едно нещо или нищо. Как разбирате кой сте всъщност, когато сте толкова много неща?
Един ден седяха и наблюдаваха как една от прислужниците храни златните рибки, когато принцесата посочи от другата страна на водата към елен, който стоеше тихо под върбите в градината на императора.
— Във варварските земи ходехте ли на лов? — попита го тя.
— Разбира се. Ловуваме за храна и за удоволствие.
— Тогава ще се радвате да ловувате в градината на баща ми. Тя е истинско чудо.
Жосеран си спомни за Хутлун и как беше повалила нападащия я вълк с една стрела.
— Вие не ловувате ли?
Тя се разсмя горчиво.
— Понякога копнея да го правя.
— Тогава защо не ловувате?
— Сред китайците не е прието жените да се държат така, както го правят татарките.
— Но вие не сте китайка. Вие сте татарка.
Тя поклати глава.
— Не, аз съм китайка, защото така е пожелал баща ми. Моят баща във всяко отношение е възприел нравите и обичаите на китайците. Не сте ли го прозрели и сам?
— Признавам, че невинаги знам какво да мисля за нещата, които виждам.
— Тогава ето какво ще ви кажа: моят брат, Чен-чин, ще бъде следващият император и хаган на татарите. Това не ви ли се струва странно? На неговата възраст моят дядо, Чингис хан вече е яздил начело на свой собствен туман и е покорил половината степ. Чен-чин прекарва дните си затворен с конфуциански придворни в изучаване на китайските обичаи и етикет, чете Книга на одите, Избрани откъси от Кунг Фу-ци и изучава китайската история. Вместо да мирише на кон, той мирише на алое и сандалово дърво от кадилниците. Вместо да завладява земи, той овладява калиграфията.
— Хубилай прави така, за да властва над народа, без съмнение.
— Не. Моят баща постъпва така, защото душата му е пуста. Той иска да е всичко за всеки. Дори иска онези, които е разгромил, да го смятат за милостив.