Трите му съпруги се бяха събрали около леглото и плачеха.
Жосеран разпозна мириса на смъртта, много пъти вече беше я срещал. Само че риданията на жените му се сториха изнервящи и накара войниците да ги изведат от стаята.
Погледна към Уилям, спомни си как беше прекарал изминалите седмици в молитва пред църквата на Мар Салах, молейки за възмездие от Господ. Потръпна, усети косата на тила му да настръхва.
Мар Салах вдигна глава от възглавницата и размърда кривия си пръст, за да покаже на Жосеран да се приближи. Заговори немощно шепнешком.
— Пита какво си му сторил — обърна се Жосеран към Уилям.
Устните на Уилям бяха свити в тънка презрителна линия.
— Кажи му, че не съм направил нищо. Сполетяло го е Божието възмездие, не моето.
— Мисли, че си го омагьосал.
Уилям отметна назад качулката си и си сложи пурпурната стола, която беше донесъл от двореца. В другата си ръка държеше Библията.
— Кажи му, че ще изслушам изповедта му, ако пожелае. Или ще гори във вечния огън.
Мар Салах поклати глава.
— Казва, че не вярва в изповедта — преведе Жосеран. — Твърди, че в сутрите на Евангелието не е спомената никаква изповед.
— Кажи му, че ще отиде в Ада завинаги, освен ако не се изповяда напълно пред мен.
Мар Салах изглеждаше победен и много уплашен. Жосеран му предаде думите на Уилям.
— Страхува се и казва, че ще го направи. Но трябва да му кажеш как.
— Много добре — заяви Уилям. — Но ще го направя само при условие, че преди да умре, извика всичките си свещеници в тази стая и пред тях признае папата като баща на всички християни по света и се съгласи да предаде водачеството на своята църква във властта на върховния понтифекс на Рим.
Жосеран не вярваше на ушите си.
— Изнудваш умиращ човек, така ли?
— Изнудване ли е да обединим Светата ни църква, както Бог повелява? Предай му думите ми.
Жосеран се подвоуми, след това се приведе над умиращия свещеник. Дъхът му вонеше.
— Мар Салах, брат Уилям казва, че преди да опрости греховете ти, трябва да предадеш властта на твоята църква на благословения ни папа в Рим.
— … никога.
— Той настоява.
— Не — програчи Мар Салах.
Жосеран се обърна към Уилям и поклати глава. Перспективата да умре неопростен беше нещо, от което всеки християнин се страхуваше. Помисли си за своите грехове и се почуди отново, дали решимостта му да осъди себе си на същата съдба, няма да се промени в последните му мигове.
— Милост нямаш ли? — попита той Уилям.
— Към грешниците никаква.
— Настоява, че няма да го направи.
— Напомни му отново за мъченията на Ада. Нажежените мечове, изгарящи вечно голата му плът, вилите, които отново и отново се забиват в корема му, бичовете с металните си върхове. Кажи му!
Жосеран поклати глава.
— Не искам.
— Не може да ме предадеш в това! Залогът е бъдещето на Светата ни църква тук в Катай!
— Няма да измъчвам умиращ човек. Това, както ти изчерпателно изясни, е работа на Дявола, а аз няма да участвам в нея.
И въпреки възмутените протести на Уилям излезе от стаята.
Час преди зазоряване, точно когато виковете на монасите, тръгнали с техните купи за подаяние, зазвучаха из улицата отдолу, Мар Салах издъхна и отиде при Дявола и неговия широк набор от изтънчени мъчения.
86
Войниците от кесиг стояха на пост, когато императорът се приближи до ръба на водата. Наметка от леопардова кожа пазеше раменете му от сутрешния мраз. Фагс-па лама беше с него. Над езерото се стелеше мъгла. В далечината билата на черните планини, мрачни и голи, се гънеха едни в други като дипли на копринени завивки върху легло.
Жосеран се появи, съпроводен от Сартак и един от неговите хора. Коленичи и сведе глава, очакваше да чуе какво желае императорът.
— Митрополитът на Шанту е мъртъв — каза Хубилай.
— Страхувам се, че е така — отговори Жосеран.
— Твоят спътник го е проклел.
— Вярвам, че това е дело на самия Бог.
— Тогава наистина трябва да имате много могъщ бог. По-силен от този на Мар Салах, така изглежда.
Очевидно и те вярваха, че магия е сложила край на живота на несторианския епископ. Хубилай сигурно е убеден, че Уилям е направил някакво дяволско деяние, понеже митрополитът му се е противопоставил.
— Склонен съм да повярвам, че във вашата вяра има повече, отколкото първоначално реших — каза Хубилай. — Всеки от съветниците ми казва, че тяхната вяра е най-добрата и истинната. А сега при нас се появява нова религия, по-силна от тази на Мар Салах. Какво да реша?