Жосеран разбра, че това е възможността, за която Уилям беше мечтал. Не се налагаше да покръстят милиони, достатъчен беше и един човек, стига това да е самият Хубилай. Ако Уилям убедеше хагана да приеме Христос и да наложи своята нова религия над империята си, както бяха задължени да направят всички християнски крале, тогава целият свят щеше да принадлежи на Рим. В Земите отвъд можеха да уловят сарацините между себе си и татарите и да отвоюват Светите земи. Йерусалим отново щеше да се върне в християнски ръце.
— Свиках обсъждане — каза Хубилай.
— Обсъждане ли, велики господарю?
— Аз сам ще реша коя от религиите е най-добра. Кажи на твоя свещен човек да се представи в приемната зала в седмия час. Там той ще се срещне с другите велики шамани от моята империя и ще спори с тях по въпросите на вярата. И след това ще реша веднъж завинаги кой от тези богове е най-истински.
— За нас ще бъде чест, господарю — каза Жосеран, безкрайно впечатлен от това драматично предложение.
Жосеран отново се поклони и избегна отровния поглед на Фагс-па. Сартак го съпроводи до стаите му. Обсъждане! Това щеше да подхожда на похватите на брат Уилям. След като толкова много беше заложено, се надяваше единствено да успее да го спре да говори, преди всички да са умрели от старост.
87
Летният дворец на императора се намираше точно зад стените на ловния му парк. Всъщност представляваше юрта, изградена по татарски обичай, но стените ѝ бяха направени от най-фина коприна, а не от плъстта, която използваха татарите във високите степи. Огромно количество дебели копринени въжета я държаха изпъната срещу вятъра. Покривът ѝ беше направен от разцепен и лакиран бамбук, украсен с рисунки на животни и птици. По яркочервените стълбове се виеха резбовани змии.
— Не е ли чудо? — прошепна му Сартак. — Юртата е така построена, че може да се развали и премести на друго, още по-приятно място само за няколко часа, щом императорът пожелае.
Жосеран се съгласи, че наистина е чудо, макар да подозираше, че никога не са се опитвали да я местят и това е поредната легенда, която трябва да подхранва мита за Хубилай като за традиционен татарски вожд.
Залата вече беше претъпкана с представители на различните религии от двора на Хубилай: личният императорски шаман, с коса и брада, невчесани и неподдържани, кожата му се белеше от мръсотия, очите му бяха изцъклени от предизвикания с хашиш транс; тангутите с бръснатите си глави и жълти облекла; идолопоклонниците с оранжеви и лилави наметки от брокат и черни малки шапчици, държащи извити дървени дъсчици за молитва; несторианците с черни раса, белобрадите мохамедани с бели шапки.
Под трона отляво на Хубилай беше императрица Чаби, любимата съпруга на Хубилай. Жосеран беше научил от Сартак, че тя е гореща последователка на Боркан. Огледа ги със студено подозрение, когато влязоха. За свой още по-голям ужас Жосеран видя Фагс-па да стои до рамото на императора. Явно беше, че той едновременно ще е онзи, който свиква обсъждането, и главният му участник.
Хубилай даде знак на Фагс-па лама, който обяви, че обсъжданията могат да започнат. Като начало говорител на всяка религия щеше накратко да представи вярата си и след това щяха да спорят открито.
Щом обсъжданията започнаха, Жосеран с мъка осмисляше за какви ереси, магьосничество и идолопоклонничество става дума. Превеждаше старателно на отеца. Дойде редът на Уилям, той стана, великолепен с бялото си расо и пурпурна стола, и изложи онова, което наричаше истинско представяне на историята от времето на създаването на света и на Мъжа и Жената от Бог.
Заговори за чудотворното раждане на Христос, неговия живот и страдания и завърши с изброяването на Божите закони, благосклонно дадени на Човека в Десетте Божи заповеди. След това обширно обясни какво специално място имат папата и Светата майка Църквата в сърцето на Бог.
Речта му беше вдъхновена. Очите му горяха от ревност, а красноречието му впечатляваше. Нямаше го заядливия, изпълнен с омраза дребен монах, заместваше го великан с гръмовен глас. Жосеран за пръв път виждаше тази страна на характера му. Най-накрая разбра защо го е избрал папата.
Щом приключи, императорът чрез Фагс-па лама положи началото на обсъждането. Бързо стана видно, че Уилям като новодошъл ще бъде на прицел от всички.
Самият Фагс-па оглавяваше инквизицията и Жосеран щеше да се радва на мъките на Уилям, ако за каузата на тамплиерите не беше жизненоважно те да оставят добро впечатление тук. А и въпреки всичките си опасения, християнството си оставаше религията на неговото сърце.