Първо Фагс-па попита Уилям за Десетте Божи заповеди.
— Но нашият император не следва правилата на вашия Бог и въпреки това е стъпил отгоре на всички други нации. Това не означава ли, че само той е благословен, а вие и вашите други богове сте по-низши?
Уилям беше възмутен от този довод.
— Кажи му, че стойността на човек не се оценява от това, какво притежава на този свят. Самият Христос ни казва, че земята ще бъде наследена от кротките.
— Моят опит казва друго — прогърмя императорът, когато чу отговора на Уилям и някой от неговите пълководци, които с любопитство следяха спора, се разсмяха високо.
— Как може човек да знае какво мислят боговете, освен ако онова, което прави, не печели тяхната благосклонност или недоволство? — попита Хубилай, като вече се намеси пряко в спора.
— Кажи му, че това е въпрос на вяра — каза Уилям, когато чу думите му.
— Не, човек не се определя от вярата си — рече Фагс-па, — а от делата си. Хиляди години мъдрост е събрана в нашата книга Пао. Тя позволява на всеки човек да изчисли своите заслуги и грешки в живота си.
— Но човек може с делата си да направи грешка — прекъсна го един от идолопоклонниците и за миг отклони вниманието от Уилям. — Тогава несъмнено пътят към покоя е въздържането от действие. Това е пътят на Дао.
И така продължиха.
Жосеран се замая. За пръв път участваше в обмяната на подобно разнообразие от възгледи и когато доводите започваха да валят върху него, той, останал без дъх, превеждаше всяка дума на Уилям, осъзна колко подобни са доводите на мохамеданите с неговите собствени. Наистина те също говореха за пророци и неизменността на един Бог и неговия закон. От всички представени религии този следобед на него му се стори, че мохамеданите, най-злият им враг в Земите отвъд, са най-близките им съюзници.
Несторианците от своя страна нападнаха Уилям със същата стръв, с която го нападаха и тангутците.
Личният шаман на Хубилай сега говореше думи, които не бяха важни, че правотата на една религия може да се отсъди по силата на нейната магия. Императорът го прекъсна с възражението, че ако това беше вярно, тогава папата прави изключително силна магия заради стореното от Бога на Уилям на Мар Салах.
Като чу това, Уилям се опита да наклони още везните в своя полза с думите, че от деня, в който Бог е създал света, всичко, което искал, е всички хора на земята да го познаят, да му отдават почит и да му се подчиняват. Възмездието му сполетявало само ония, които го отричали. Както станало и с Мар Салах.
Стар монах с жълта роба заговори след това.
— Той казва, че светът е илюзия — преведе Жосеран. — Казва, че животът винаги ще ни разочарова и че раждането, старостта, болестта и страданието са неизбежни.
— Кажи му, че затова Христос е дошъл да ни спаси! — почти извика Уилям с пламнало от вълнение лице. — Ако изтърпим страданията си по християнски, можем да постигнем Рая!
Жосеран предаде тази перспектива на монаха, който се вгледа настойчиво в лицето на Уилям и отговори.
— Дори селянинът в полето устоява — каза той. — Четенето на свещени текстове, въздържанието от месо, почитането на Буда, даването на милостиня, всички тези действия печелят заслуги за следващия живот. Но за освобождаване от страданието се изисква лично прозрение за пустотата на света.
— Как може светът да бъде пуст? — извика Уилям. — Той е създаден от Бог! Само човекът е грешен!
Монахът се намръщи.
— Пита какво имаш предвид под „грях“ — преведе Жосеран.
— Похот. Разврат. Слабостта на плътта.
Когато го чу, монахът измърмори отговора си, който Жосеран май не гореше от желание да преведе.
— Какво каза той? — настоя Уилям.
— Каза… каза, че си прав да се страхуваш от подобна слабост.
— Какво е имал предвид?
— Не знам, братко Уилям. Не обясни.
— Благочестивият мъж от нищо не се страхува! — изкрещя към него Уилям. — Тези, които спазват Божия закон, ще бъдат възнаградени на небето!
Хубилай вдигна ръка за тишина. И започна дълъг разговор шепнешком с Фагс-па лама.
Докато разговаряха, Уилям се обърна към Жосеран.
— Ти не преведе точно думите ми! — изсъска той.
— Не говориш езика им, тогава как разбра какво съм казал?
— Познава се по израженията и вида им. Ако беше изговорил истинните думи Божи, те вече щяха да са убедени. Провалим ли се днес тук, ще е заради теб и ще съобщя за това пред Високия двор при връщането ни в Акра.
— Преведох всичко, което каза, вярно и без никакъв предразсъдък!