— Но ти сам си чул решението му, лично от него!
— Тя внушава, че думите на императора се различават от намеренията му. Няма за пръв път един крал да се преструва за своя изгода.
Мяо-йен отклони поглед от прозореца отново към тях.
— Всички мислят, че са победителите в този спор. Знаехте ли го?
Жосеран пое дъх.
— Не вярвате наистина, че той ще се изолира от своите съюзници в двора си, нали? Обсъждането е било просто способ да ви изправи един срещу друг. Моят баща е всичко за всички. Казах ви го. Това е разковничето на силата му.
— Но той каза, че най-много истинност открива в нашата религия.
— Когато е с тангутите, той следва пътя на Буда; с мохамеданите е поддръжник на правата вяра. За Мар Салах той беше закрилник на Исус. Той прави и казва онова, което е политически изгодно да се направи или каже.
— Какво говори тя! — почти извика Уилям.
Мяо-йен изчака със сведен поглед, докато Жосеран преведе думите ѝ на монаха. Лицето на Уилям стана пепеляво, еуфорията, която цяла сутрин го беше държала, се изпари напълно.
— Тя хитрува злонамерено — каза той. — Не ѝ вярвам.
— На мен ми звучи по-смислено, че Хубилай си играе с нас поради политически причини, отколкото внезапния ни разговор.
— Не вярвам! — отсече Уилям, но Жосеран виждаше, че ужасната истина вече беше стигнала до него.
— Може и да си прав. Това е само нейното мнение.
— Но ти ѝ вярваш.
Жосеран не отговори.
Уилям скочи на крака. Ръцете му трепереха.
— Аз съм пратеник на самия папа! — извика. — Той не може да си играе така с мен!
И излетя от стаята.
След като си отиде, Жосеран се обърна към Мяо-йен.
— Страхувам се, че днес няма да има урок.
— Хиляди извинения. Но е по-добре за вас да проумеете играта, която баща ми играе, дори и да не знаете всички правила.
— Да, господарке — той се почуди дали императорът е наясно, че тя ще му каже истината, или Мяо-йен сама е решила да го направи.
И така, помисли си той, великата ни победа от вчера е била само привидна. Да се преговаря с тези татари, е като да се мъчи човек да улови дим в юмрука си.
Погледна в очите на принцесата, които приличаха на очи на кошута, и се почуди какво още ще научи от това странно създание. Тя дали ще поиска да е наш съюзник, или търси само да ни измъчва със собствената ни глупост?
Лодката за удоволствия се носеше по езеро с кадифена красота, лъскаво като въглен, изпъстрено със светлината на фенерите от пагодите по протежение на брега. Нощта беше хладна и ухаеше на жасмин. От кабината Мяо-йен виждаше целия град, лакираните плочи на дворците и храмовете блестяха под растящата луна.
Лежеше по гръб върху копринени килими, гола, само с малките копринени чехли на краката си. Тялото ѝ имаше цвят на алабастър и ухаеше на парфюмираните масла от банята ѝ.
При главата ѝ коленичи прислужница. С десния си палец натисна Мястото на стоте срещи, за да освободи напрежението в тялото ѝ. После използва и двата си палеца и насочи вниманието си към Залата на отпечатъка между веждите, преди да ги плъзне към най-високия янг при мекото слепоочие, където долови лекия ѝ пулс.
Опитните ѝ палци продължиха към Езерото на вятъра при по-ниския край на тилната кост, после щипна кожата на тила, запритиска надолу към двете дзян дзин аку точки в силните мускули на раменната ямка.
На тавана на кабинката с водни бои бяха изрисувани цветя и планински пейзажи, неземен свят от облаци и върби. Мяо-йен имаше чувството, че се рее сред тях.
С върховете на пръстите си масажистката започна да масажира гладките ѝ ръце, концентрираше натиска върху Вътрешния проход, над лекото издигане на китката, Вратата на духа под лакътната кост, притисна силно в Съединението на долините; натиск — отпускане, натиск — отпускане, докато принцесата не простена високо, защото усети как натискът се натрупва между очите ѝ и внезапно и чудодейно изчезва.
Премина към краката, избегна тройното ян пресичане, защото добрата масажистка не би възпламенила сексуалните копнежи на една девица.
Мяо-йен се претърколи омаляла по корем. Масажистката премина с пръсти към Подскачащия кръг, с кокалчетата на свития среден пръст притисна силно копринената седловина под десния и левия бут, чу как момичето ахна и захапа ръката си от внезапната болка.
Завърши с известен брой притискания с двете длани по нежната извивка на гръбнака, като използваше възглавничките в основата на ръката си. Очите на Мяо-йен сега бяха затворени, тялото ѝ отпуснато, устните ѝ полуотворени.
Масажистката се изправи, работата ѝ беше приключила. Тя огледа тялото на момичето с преценяващия поглед на по-възрастна жена. Завидя на стегнатите мускули и уханната кожа. Тя ще е съвършеното бижу за някои китайски принц, помисли си масажистката.