Монголските татари са най-добрите бойци, но имаме много да учим от китайците, включително и как да управляваме. Кайду и Арик Буке не го разбират. Трябва мъдър човек, който да обедини Катай и хората от Синьото небе.
От начина, по който Хубилай говореше, за Жосеран беше очевидно кой е този мъдър човек.
Техният слон издигна туловището си към небето и нададе рев, изпод храсталака през пътеката притича мечка и се шмугна в храсталаците. Хаудахът се разлюля замайващо. Хубилай даде знак на конника, който носеше ловния леопард на задницата на коня си. Офицерът освободи веригата на звяра и той незабавно се хвърли след мечката, главата му подскачаше, гъвкавият му гръб се разгъваше при всяка стъпка. Мечката изрева, изви се и направи движение, сякаш се опитва да се измъкне, но леопардът я повали.
— Реших да се съглася за този съюз, който искате. Когато войските ни пожънат победа, ще ви оставим да запазите царствата си по брега заедно с този град Йерусалим, за който говорехте. В замяна папата трябва да ми изпрати сто от най-учените си съветници, за да ми помогнат да управлявам моята империя.
Жосеран се стъписа от това неочаквано предложение. Но като помисли, осъзна: Хубилай искаше да освободи Хулегу от боевете на запад, колкото е възможно по-скоро, за да подсили своите претенции към хаганата. Но сто свещеници? Какво се надяваше да спечели императорът със сто съветници? Един беше достатъчно бреме.
— Брат Уилям иска да му бъде позволено да ви кръсти в свещената религия — осмели се да каже Жосеран.
Хубилай го изгледа със студени очи.
— Такова нещо не съм ви обещавал.
— Вие ни оказахте огромно благоволение с думите си, че сте харесали нашата религия повече от всяка друга — продължи Жосеран, вече оставил всяка предпазливост. Той лично искаше да провери обвинението на Мяо-йен към баща ѝ в двуличие.
— Ние, монголите, вярваме, както и вие, че има един Бог, според чиято воля живеем и умираме. Но както Бог има различни пръсти на ръката, така има и различни пътища към хората. Това приема императорът. Трябва да разберете, че Синът на Небето не е свободен да избира своята религия, както са свободни другите. Аз наистина ви казах, че се възхищавам на религията ви повече, отколкото на останалите, но сте сбъркали, ако сте си помислили, че бих могъл да приема ритуалите и наредбите ѝ. Бъдете доволен от това, което имате, Варварино. Затова дойдохте.
Леопардът беше върнат с помощта на окачената му верига, а соколите освободени да се наслаждават на вечерята си. Докато наблюдаваше как птиците разкъсват плътта на мечката, Жосеран усети любопитството му да се уталожва. Успял беше в поставената му от Ордена задача въпреки намесата на монаха, но сега изпитваше същото тъжно чувство на срам, което винаги го обземаше след битка.
Измамил беше свещеника, използвал беше дъщерята на императора, за да разузнава, и на свой ред беше излъган. Почуди се дали която и да е от тези маневри ще доведе до нещо добро. Знаеше само, че засега голямото приключение е към края си.
91
Мяо-йен седеше до закрития прозорец на павилиона, наречен Двореца на лунното отражение. Така беше построен, че гледката от изгрева на луната над планините можеше да се наблюдава в пълната ѝ красота. Тази вечер кървавочервена луна висеше ниско над бамбуковите прегради и се отразяваше в спокойните води на черното езеро.
Гледката беше рядка и зашеметяваща, но този път не ѝ носеше никаква наслада.
Върху тоалетната ѝ масичка стояха извадени от кутията от червено лакирано дърво мазилата и бижутата ѝ. Близо до тях лежеше огледало от полиран бронз. Тя го взе и се загледа в отражението си сред сиянието на рисуваните копринени фенери, които висяха от тавана.
Образът, който се взираше в нейния, беше на китайска принцеса, косата беше изпъната назад като на китайка, лицето напудрено и боядисано като на китайка, ала в сърцето си тя беше татарка, една от сините монголи на Чингис хан и копнееше до болка да язди.
Погледът ѝ се зарея над езерото, в лунното отражение във водата. Усети тръпки да полазват гръбнака ѝ, може би в предчувствие за мрачно бъдеще. С внезапно обзел я гняв тя замахна с ръка и запрати огледалото далеч от себе си. Миг по-късно го чу да цопва във водата.
После отново се възцари тишината на нощта, нарушавана само от песните на щурците.
92
Извикаха ги за последен път пред Сина на Небето в присъствието на неговите придворни, военачалници, шамани и облечени в жълто тангути. Случаят беше тържествен и този път нямаше да има никакви неофициално разменени слова, както се беше случило в хаудаха. Този път императорът щеше да говори чрез своя Фагс-па лама.