Едноокият даде на Жосеран и Уилям напътствия как да яздят своите камили.
— Първо трябва да ги накарате да станат — каза им той. Показа им как въжето е прикрепено към кука, забита в носната преграда на камилите. Тръгна към стадото. Най-близката започна да плюе и да ръмжи. Невъзмутим, той улови въженцето, прикрепено към носа ѝ, и здраво го подръпна. Камилата изрева недоволно, но неохотно се надигна, като най-напред изпъна задните си крака.
Щом животното изправи задницата си, едноокият постави левия си крак върху дългия ѝ врат и се покатери върху самара на гърба ѝ. После, понеже камилата изправи и предните си крака, едноокият се олюля силно назад.
— Сега какво? — извика към него Жосеран.
— Сега се държиш! — също с вик му отговори Едноокия и сам здраво се улови за самара.
Животното тръгна напред. Ездачът изпъна крака, успоредно на гърба на животното. Камилата хукна напред, Едноокия я яздеше около тях в широк кръг. Слизането беше просто, но рязко, той се спусна по врата на животното, освободи хватката си около самара и скокна.
Ухили им се с развалените си зъби.
— Видя ли — каза на Жосеран на тюркски, — много е лесно. Все едно яздиш жена. Щом решиш да го направиш, трябва да проявиш твърдост, бързина и да не се обезсърчаваш, ако се опитва да те ухапе.
— Какво каза? — попита Уилям.
Жосеран поклати глава.
— Каза, че е лесно, като понатрупаш опит.
На следващия ден поеха през пустинята. Татарите смениха тежките плъстени кожуси и ботуши с памучните роби на уйгурите. Сега подражаваха на Хутлун и увиха копринени шалове около главите си, за да защитят лицата си от безжалостното слънце и вихрите от чакъл и прах.
Тази пустиня не се състоеше от дюни и мек, масленожълт пясък, ами беше безкрайна равнина от сиви солени равнини и отделни хълмове, покрити с оскъдни, сухи, бодливи пустинни растения. Яздеха в безжалостния горещ вятър, хоризонтът се разтвори сред жълтеникава мараня от прах, а тополите от границата на оазиса се превиха и се олюляха, когато керванът им залъкатуши по пътя си през великата пустиня в центъра на Земята.
46
Ездата на камила е изтезание, което не прилича на язденето на татарски кон. Бактрианските камили се движеха с продължително, полюляващо се движение, много наподобяващо полюляването на лодка, и през първите няколко дни Жосеран беше тормозен от неразположение, което много напомняше морската болест, докато се научи да се полюлява напред и назад в унисон с движенията на камилата.
Неговите татарски спътници бяха почти същите майстори в ездата на камилите, каквито бяха и с конете. Умееха да се качват и да слизат с такава лекота, че дори не се налагаше да спират кервана. Хутлун можеше в един момент да ходи след камилата си, след това здраво я дърпаше за въженцето и когато животното сведеше врат, вече здраво се беше уловила за самара на гърба ѝ и се придърпваше на седлото. Тайната, изглежда, беше да се освободи въженцето бавно след това, за да може камилата да не мърда главата си отново напред прекалено бързо и да метне ездача си през рамо.
Именно това се случи с Жосеран, когато за пръв път опита тази маневра, за огромна веселба на Едноокия и татарите.
Едноокия наричаше камилата на Уилям Лейла, но монахът я беше прекръстил на Сатана. Водени от свои съображения, татарите му бяха оставили най-злонравната камила. Външният ѝ вид беше страховит: на главата си имаше топка от остра вълна, предните ѝ крака бяха широки като табуретки. Всеки път, когато свещеникът се опитваше да се качи отгоре ѝ и се мъчеше да се покатери на самара, Сатана извръщаше глава, за да го ухапе по задните части.
В края на деня разтоварваха камилите, освобождаваха ги от низа и ги пускаха свободно на паша. Една вечер, вместо да търси паша, Сатана се примъкна изотзад към Уилям, приближи муцуна до рамото му и ревна. Уилям скочи във въздуха, сякаш са го шляпнали с широката част на меч.
Татарите изпопадаха по гръб от смях.
Хутлун се смя с другите. За пръв път се усмихваше от вечерта в Кашгар, когато пратеникът на баща ѝ беше пристигнал в кервансарая.
Съобщението от баща ѝ я тормозеше. Събитията в Каракорум и Шанту се развивали по-бързо от очакваното.
В Каракорум вече бил свикан курултай, за да избере хан на хановете, на който за върховен владетел на татарите бил избран братът на хагана, Арик Буке.
Но никой не се съгласил с този избор. По-малкият му брат Хубилай, който воювал срещу китайците в далечен Катай, не присъствал и свикал свой собствен курултай в своята столица Шанту, на който накарал пълководците си да изберат него за хаган. Немислимо било да се свиква курултай на място, различно от столицата Каракорум. Събитията означавали бунт, който водел към гражданска война за пръв път от времената на Чингис хан.