Хубилай беше готов отново да потъне в сън. Той се приведе напред и замърмори нещо на тангута, който стоеше от дясната му страна. Жосеран разбра тази проява на власт; владетелят не принизяваше личността си да говори директно със своите молители, дори ако бяха посланици от друго кралство.
— Както слънцето разпръсва светлината, така и силата на Господаря на Небето стига навсякъде — отговори неговият говорител, — затова не се нуждаем от вашето злато и сребро. Синът на Небето ви благодари за оскъдните ви дарове и желае да научи името на вашия спътник. Пита и какви дела са ви довели до Центъра на света.
— Сега какво казва? — изсъска на рамото му Уилям.
— Пита кои сме и защо сме тук.
— Кажи му, че нося папска була. Тя представя мен, Уилям от Аугсбург, прелат на Негово светейшество папа Александър Четвърти и неговия двор. И ме овластява да установя Светата римска църква в неговата империя и да въведа него и поданиците му в лоното Христово под властта на Светия отец.
Жосеран преведе казаното от Уилям, но пропусна частта, в която Уилям трябваше да установи папска власт в Шанту. Малко преждевременно беше, прецени той.
Огледа телата на придворните, проснати на пода като трупове, от устите на някои от тях течеше вино. Някъде един от спящите татари изпусна газовете от стомаха си. Друг захърка.
— Кажи му, че трябва да слуша много внимателно онова, което имам да кажа — говореше Уилям, — така че да може да следва моите благотворни напътствия, дадени от самия папа, който е пратеник на Бог на земята, и така да признае Исус Христос и да почита Неговото свято име.
Жосеран се взираше в него.
— Ти ума си ли изгуби?
Уилям гледаше към Хубилай.
— Кажи му!
Луд човек, помисли си Жосеран. Късмет имаш, че съм тук да те пазя.
— Благодарим на Бог за сигурното ни пристигане — каза Жосеран на Хубилай — и се молим на нашия Господ, чието име е Христос, да дари на императора дълъг и щастлив живот.
Уилям продължаваше, защото не му беше хрумнало, че Жосеран може да преиначи думите при превода и да не говори онова, което му се казва.
— Сега му кажи, че изискваме незабавен край на опустошенията на християнските земи и го съветваме, ако не иска да падне във вечно проклятие, да се покае начаса и да склони глава пред Исуса Христа.
Жосеран се обърна към Хубилай.
— Велики господарю, нашият крал ни изпрати да ви предложим съюз.
За пръв път императорът като че поизлезе от безразличието си. Очите му се отвориха и той прошепна нещо на наставника си.
— Синът на Небето иска да научи повече за съюза, който споменахте — каза Фагс-па лама. — Съюз срещу кого?
— Срещу сарацините на запад. Вашият велик принц Хулегу ги смята за наш общ враг. Моят господар ми заповяда да дойда тук и да предложа да обединим силите си срещу тях.
Очакваше предложението да заинтригува императора. Може би правилно съм преценил, помисли си Жосеран. Ако той наистина спори за трона, в негов интерес ще е да подсигури западните си граници, преди да изпрати този Хулегу срещу вътрешната заплаха.
Минутите, които Жосеран чака отговора на императора, му се сториха дълги. И накрая чу високо хъркане. Владетелят на владетелите беше заспал.
— Синът на Небето чу думите ви — високо изрече говорителят. — Каза, че ще ги обмисли и отново ще говори с вас.
И набързо ги отпратиха.
Когато напускаха Приемната зала, Жосеран забеляза, че правилото за което Сартак ги беше предупредил така заплашително — да не стъпват на прага, не се спазваше от стражите — може би защото почти никой от насъбралото се множество не можеше да ги наблюдава. Някои от присъстващите придворни не само бяха стъпили на прага, ами неколцина от тях направо се бяха проснали отгоре му по лице, мъртво пияни.
73
— Той е никаквец и пияница — изсъска Уилям, когато излязоха от залата. — Видя ли как се забавлява! Това е безбожна сган!
— Само че ние пътувахме шест месеца през планини и пустини, за да говорим с него.
— Какво отговори той на думите ми? Кажи ми всичко, което ти каза.
— Последните му думи, преди да заспи, бяха, че церемониалмайсторите не трябва да пропускат да изпратят девственица в покоите му тази вечер заедно с дузина кани кумис.
— И от теб очаквам такова поведение, ако ти се предложи подобен дар — изсмя се ехидно Уилям. — Спомена ли за мен?