Очаквах всяка наша дума да е приел с интерес, помисли си Жосеран. Не ми беше хрумвало, че на пратеник, който е пътувал шест месеца за прием, ще се наложи и да забавлява.
— Я ми кажи, Сартак. Каква е вярата ти?
Той сви рамене.
— Мохамеданин съм.
— Не разбирам. Как е възможно? Като вървя из този град, навсякъде виждам мохамедани. Имат собствен пазар, собствена болница и джамия. Ханът, чиито отряди ме съпровождаха до Каракорум, беше мохамеданин. А сега ти ми казваш, че също си от тяхната вяра. Въпреки това по време на пътуването ни видях с очите си как воюваш с тях и разрушаваш градовете и селата им.
— Войната няма нищо общо с боговете. Има много богове, но ако някой не иска да коленичи пред Великия хан, трябва да бъде накаран да го стори.
— Тогава всички хора, които сте завоювали, са роби?
Сартак изглеждаше искрено смаян.
— Роби ли? Хората ни плащат налози, но е право на всеки владетел да събира данъци от поданиците си. Но ние, татарите, сме воини, не чиновници. Затова взимаме най-мъдрите и най-добрите отвсякъде, за да ни помагат да управляваме. Така имаме конфуцианци писари, тибетски свещеници, несторианци, уйгури, от цялата империя. Те не са роби. Всъщност някои от тях са много богати.
— Тогава не воювате с мохамеданите, защото са мохамедани?
— Естествено, че не е това причината. Те са много добри в сметките. Разбират от търговия с коприна — Сартак го тупна по рамото и се разсмя. — Странен човек си ти, Варварино. Кълна се, никога няма да те разбера!
Жосеран започна да прозира безполезността в плана на Уилям, както и на своя собствен. На тръгване от Акра той и неговите другари латини вярваха, че присъствието на християни сред татарите означава, че тяхната кауза ще се радва на специално отношение от страна на хана им. Вече му беше ясно, че сред татарите никоя вяра не беше зачитана повече от другите. Жестокостта на Хулегу към сарацините в Алепо и Багдад не беше типична, само тактическа.
Но как би могъл да го обясни на Уилям?
Съкровищницата се намираше в един от огромните палати от другата страна на необятния двор. Представляваше просторно помещение, тъмно заради черешовото дърво, от едната страна гледаше към градините. Самият Ахмад беше облечен в бяла роба мохамеданин с посивяла брада. Той седеше кръстом на пищен килим в бургундско и яркосиньо, заобиколен от своите приближени. Върху дървени оси бяха нанизани свитъци, а сметало и купчини хартия в черничев цвят лежаха на килимите около него.
Без церемонии подадоха на Жосеран няколко листа от черничевата хартия. Те, обясни Ахмад, били в замяна на сребърната кадилница и кръста на Уилям, които веднага трябвало да бъдат предадени. Вече били собственост на императора.
И нехайно го отпратиха.
— Тези татари не ги разбирам — каза Жосеран на Уилям. — Завоювали са всяка земя, през която пътувахме, и въпреки това позволяват на мохамеданите и идолопоклонниците свободно да изповядват вярата си. Всъщност дори приемат боговете им сред своите. Казват, че любимата жена на Хубилай е идолопоклонничка, почитала Боркан. Във Фергана Кайду беше отявлен мохамеданин. А според сведенията съпругата на Хулегу е несторианка.
— Това е тяхна слабост — отговори Уилям. — Слабостта трябва да се използва.
— Или по-скоро е тяхна сила? Някои биха назовали подобна търпимост добродетел.
— Истинската вяра не понася търпимостта! Тя е обида към единствения и истински Бог! Тези татари нямат постоянен бог, затова си търсят друг. По тази причина Господ ни доведе тук. Да им покажем единствения и истински път.
Може би, помисли си Жосеран. Макар че събитията вероятно щяха да се развият по-добре за всички ни в Светите земи, ако бяхме приложили малко от тяхната търпимост.
Уилям прочете мислите му.
— Имаш еретични помисли, тамплиере. Ако не те закриляше орденът ти, сигурно отдавна да си се изправил пред инквизитора.
— Знам само, че татарите са завладели половината свят, а ние едва удържаме няколко замъка в Земите отвъд. Може би имаме какво да научим от тях.
— Да научим от тях!
— Татарите не водят война за вярата си. Оставят хората да решат сами кой бог да изберат. Не заличават някаква идея. Те възприемат по нещо от всекиго и това им дава сила, не ги прави слаби.
Уилям се взираше в него ужасен, несъмнено закопнял да са му под ръка инструментите за мъчение и кладата.
— Добрият християнин защитава идеята си срещу всички неверници. Да прави по-малко, означава отново да разпъва нашия Господ.
— Ти си свещеник — каза Жосеран, — затова вярвам, че си прав.