Уилям кимна и отстъпи.
— Но въпреки това е възмутително, че подобен човек злослови срещу мен, папският пратеник!
— Той несъмнено те възприема като заплаха за собствената си позиция.
— Като свещеник, да поставяш себе си пред Бог, е безсъвестно. Всички сме слуги Божи!
— Налага ни се да бъдем дипломатични, Уилям. Този Мар Салах има влияние в двора. Ако искаме да преговаряме с татарите, трябва да внимаваме какво говорим за него.
— Тук сме, за да им покажем истинската пътека на спасението, не да преговаряме! Ти говориш с тях, като че са ни равни. Тези татари са простаци и смърдят!
— Те твърдят същото за теб.
— Изобщо не ме интересува какво мислят. Интересува ме само истината! Изисквам от теб сега да ме придружиш и да се изправим пред Мар Салах и да му напомним за дълга му пред Бог.
Жосеран го изгледа ядно. Нямаше да приеме заповеди от някакъв безочлив монах. Но въпреки това не можеше да му откаже услугите си като преводач.
— Както желаеш — въздъхна той.
80
Пламъкът от един светилник се отразяваше в сребърния кръст на олтара. Уилям падна на колене, повтаряше думите на „Отче наш“. Жосеран се поколеба, но го последва.
— Какво правите тук? — попита Мар Салах на тюркски.
Жосеран се изправи.
— Ти ли си Мар Салах?
— Аз съм.
— Знаеш ли кои сме?
— Варварите от запад.
— И ние, като теб, вярваме в Христа.
С дългото си ъгловато лице и орлов нос Мар Салах приличаше повече на грък, отколкото на левантински евреин. Дори имаше тонзура като самия Уилям. Но зъбите му бяха развалени и някакво заболяване на скалпа оставяше разранени, червени петна по кожата му.
— Какво искате?
— Брат Уилям иска да говори с теб.
Мар Салах ги изгледа отвисоко.
— Кажи му, че не е добре дошъл тук.
— Както ти казах, не прелива от радост да ни види — обърна се Жосеран към Уилям.
— Попитай го дали наистина е казал на императора, че не сме истински християни.
Жосеран се обърна към Мар Салах.
— Знае какво си казал на императора за нас.
— Той ме попита какво мисля. Казах му.
— Какво каза? — попита Уилям.
— Увърта — Жосеран отново се обърна към несторианеца.
— Брат Уилям е гневен, защото си отказал да дадеш на грузинците и унгарците причастие, докато не се кръстят в твоята църква.
— За какви се вземате, че да ме разпитвате? Вън!
— Какво казва сега? — извика Уилям. Де да имаше дарбата за езици, която този рицар-безбожник притежаваше!
— Каза, че нямаме право да го разпитваме.
— Нямаме право ли? Когато той развратничи с три съпруги? Когато срами името на своята църква, като пие до безпаметност всяка вечер и взима пари от клетите души, които татарите държат тук в плен, само за да извърши литургия!
— Той казва, че съгрешаваш с три съпруги — каза Жосеран на Мар Салах — и че крадеш пари от християните, за да извършваш религиозните си задължения. Какво ще кажеш в своя защита?
— Няма да отговарям пред теб за това, какво правя тук! Или пред папата ти на запад! Императорът няма да ви слуша. Сега вън!
Жосеран сви рамене. Теологичните спорове между двама разгорещени свещеници не го привличаха.
— Каза, че няма нищо за обясняване и да си тръгваме. От присъствието ни тук няма никаква полза. Нека да го послушаме.
— Кажи му, че ще гори в огъня на Ада! Бог ще го познае какъв е и ще прати Своите ангели — отмъстители отгоре му!
Жосеран мълчеше.
— Кажи му!
— Ако щеш, проклинай го както можеш. За нас няма никаква полза от това.
Тръшна вратата на църквата след себе си. Дори на улицата чуваше как двамата свещеници се обиждат всеки на своя език. Звучаха като два котарака по покривите нощем.
81
На следващия ден се представиха в Двореца на прохладата. Мяо-йен ги прие коленичила на копринен килим. Тя беше стряскащо създание с бадемови очи и бронзова кожа. Дългата ѝ черна коса беше вчесана назад, навита и прикрепена на темето ѝ в кок. Украсена беше с игли за коса, гребени от слонова кост и украшения от златни птици и сребърни цветя. Веждите ѝ бяха изскубани и заместени с тънка вещо изтеглена черна линия, ноктите на ръцете ѝ бяха боядисани в розово.
Най-малката дъщеря на Хубилай се оказа съвсем различна от жената, която Жосеран очакваше да види — здраво и изпълнено с живот създание като Хутлун; а момичето тук напомняше християнските принцеси в обноските си и изискаността си. Докато Хутлун беше висока за татарка, Мяо-йен беше дребничка; Хутлун беше високомерна и лесно се разгорещяваше, дъщерята на Хубилай свеждаше надолу очи и изглеждаше крехка като порцеланова кукла.