Но онова, което най-много го впечатли, бяха книгите. Библията на Уилям беше рядък и скъпоценен предмет в християнския свят; но в Шанту всички притежаваха поне един алманах и издание на Пао, което се използваше от идолопоклонниците, за да изброяват достойнствата и недостатъците на почти всяко действие в живота си. Те не бяха преписани на ръка, каквито бяха книгите в християнския свят, ами се произвеждаха в голям брой с помощта на дървени платки, които възпроизвеждаха тяхната калиграфия върху хартия.
Сартак го заведе в голяма работилница, за да види как се прави. В едно помещение писар преписваше книгата върху тънък пергамент, в друго пергаментовите листове се залепваха върху дъски от ябълково дърво. След това друг занаятчия повтаряше всяка чертица със специален инструмент и изрязваше знаците релефно.
— После потапят този блок в мастило и го отпечатват върху страница — обясни Сартак. По този начин правеха страницата на всяка книга много бързо и колкото броя от нея искат.
Сартак му показа своето копие от книга, наречена Дао дъдзин.
— Това е книга за магията — каза той. — Може да предсказва войни и времето. Имам и това.
— Ти и в магия ли вярваш?
Той показа на Жосеран амулета, който носеше на врата си.
— Много е скъп. Защитава ме от всяка опасност. Заради него ще живея дълъг и щастлив живот.
— Не вярвам в чародейства — заяви Жосеран.
Сартак се изсмя и потупа кръста, който тамплиерът носеше на шията си.
— Ами това тогава какво е?
Повечето китайци бяха последователи на древен мъдрец на име Кунг Фу-ци. Сартак ги наричаше конфуцианци.
— Това ли е богът, когото виждам навсякъде, онзи с многото тамян и дарове от цветя в краката му?
— Да, това е Кунг Фу-ци, но всъщност не е точно бог. Той е бил просто мъж, който е разбирал боговете и естеството на живота.
— Като нашия Господ Исус.
— Да, така каза и Мар Салах. Само дето каза, че неговият Исус бил по-умен и бил по-добър в магията. Но разбира се, точно това ще каже, нали?
— В кой бог вярват тогава тези конфуцианци? — попита го Жосеран.
— Имат много, дори не ги помня всичките. Богът на огнището, богът на парите. Почитат и своите предци, защото се страхуват от тях. Но богът, когото най-много почитат, са Правилата! За всичко си имат правило. Следват законник, който се нарича Петте добродетели, и твърдят, че това е техният пътеводител към благодатния живот!
— Като нашите Десет Божи заповеди — размишляваше на глас Жосеран.
— За тия Десет Божи заповеди нищо не съм чувал, но ако според тях трябва да казваш едно, а да правиш друго, такива са. Китайците много ги бива в смятането и да въвеждат ред, но им нямам чак толкова доверие, че да застана с гръб към тях. За нас имат една добродетел, правят, каквото им е казано. Каква полза от техните богове и техните Пет добродетели? Тук господарите сме ние, а не те, така че те да ти разказват какво ѝ е хубаво на тяхната вяра.
След боя, който Уилям отнесе от несторианците, лицето му беше насинено и подуто до такава степен, че приличаше на някой от болните просяци, които Жосеран виждаше по улиците. Но това не го обезсърчи, нито отслаби решимостта му. Прекарваше с часове всеки ден пред митрополитската църква в бедната част на града, четеше молитви на висок глас за божествена намеса и привличаше тълпи от любопитни китайци, които идваха да позяпат този странен наглед и вонящ чужденец, коленичил в калта.
Жосеран се опита да го убеди да се откаже, но Уилям беше непоколебим. Твърдеше, че Бог ще стори чудо и ще върне несторианците в истинската Божия църква.
И имаше право, защото скоро след като се сдърпа с Жосеран, получи своето чудо, точно както твърдеше, че ще се случи.
84
Часове наред всеки ден прекарваха с Мяо-йен в покрития ѝ с жълти керемиди павилион. Тя се оказа прилежна ученичка и скоро можеше да рецитира „Отче наш“ и Десетте Божи заповеди наизуст. Уилям я беше научил и че папата е наместник на Бога на земята и че единственият ѝ път към спасението е чрез Светата църква. Уилям беше търпелив учител, но не понасяше въпроси. Безсмъртната ѝ душа била заложена на карта, напомняше ѝ той.
Веднъж ѝ позволи да погледне в требника. Тя посочи една от фигурите и попита кой е това.
— Това е Мария, Божията майка — отговори ѝ Жосеран.
— Мар Салах казва, че Бог не може да бъде човек, затова и никоя жена не може да бъде майка на Бог.
— Мар Салах е еретик — заяви Уилям, когато Жосеран преведе думите ѝ. — Кажи ѝ, че тя не бива да слуша неговите изкривени поучения или пък да поставя под въпрос тайнствата на вярата.