И излетя от стаята.
След като си отиде, Жосеран се обърна към Мяо-йен.
— Страхувам се, че днес няма да има урок.
— Хиляди извинения. Но е по-добре за вас да проумеете играта, която баща ми играе, дори и да не знаете всички правила.
— Да, господарке — той се почуди дали императорът е наясно, че тя ще му каже истината, или Мяо-йен сама е решила да го направи.
И така, помисли си той, великата ни победа от вчера е била само привидна. Да се преговаря с тези татари, е като да се мъчи човек да улови дим в юмрука си.
Погледна в очите на принцесата, които приличаха на очи на кошута, и се почуди какво още ще научи от това странно създание. Тя дали ще поиска да е наш съюзник, или търси само да ни измъчва със собствената ни глупост?
Лодката за удоволствия се носеше по езеро с кадифена красота, лъскаво като въглен, изпъстрено със светлината на фенерите от пагодите по протежение на брега. Нощта беше хладна и ухаеше на жасмин. От кабината Мяо-йен виждаше целия град, лакираните плочи на дворците и храмовете блестяха под растящата луна.
Лежеше по гръб върху копринени килими, гола, само с малките копринени чехли на краката си. Тялото ѝ имаше цвят на алабастър и ухаеше на парфюмираните масла от банята ѝ.
При главата ѝ коленичи прислужница. С десния си палец натисна Мястото на стоте срещи, за да освободи напрежението в тялото ѝ. После използва и двата си палеца и насочи вниманието си към Залата на отпечатъка между веждите, преди да ги плъзне към най-високия янг при мекото слепоочие, където долови лекия ѝ пулс.
Опитните ѝ палци продължиха към Езерото на вятъра при по-ниския край на тилната кост, после щипна кожата на тила, запритиска надолу към двете дзян дзин аку точки в силните мускули на раменната ямка.
На тавана на кабинката с водни бои бяха изрисувани цветя и планински пейзажи, неземен свят от облаци и върби. Мяо-йен имаше чувството, че се рее сред тях.
С върховете на пръстите си масажистката започна да масажира гладките ѝ ръце, концентрираше натиска върху Вътрешния проход, над лекото издигане на китката, Вратата на духа под лакътната кост, притисна силно в Съединението на долините; натиск — отпускане, натиск — отпускане, докато принцесата не простена високо, защото усети как натискът се натрупва между очите ѝ и внезапно и чудодейно изчезва.
Премина към краката, избегна тройното ян пресичане, защото добрата масажистка не би възпламенила сексуалните копнежи на една девица.
Мяо-йен се претърколи омаляла по корем. Масажистката премина с пръсти към Подскачащия кръг, с кокалчетата на свития среден пръст притисна силно копринената седловина под десния и левия бут, чу как момичето ахна и захапа ръката си от внезапната болка.
Завърши с известен брой притискания с двете длани по нежната извивка на гръбнака, като използваше възглавничките в основата на ръката си. Очите на Мяо-йен сега бяха затворени, тялото ѝ отпуснато, устните ѝ полуотворени.
Масажистката се изправи, работата ѝ беше приключила. Тя огледа тялото на момичето с преценяващия поглед на по-възрастна жена. Завидя на стегнатите мускули и уханната кожа. Тя ще е съвършеното бижу за някои китайски принц, помисли си масажистката.
А най-хубавото беше, че притежаваше прекрасните тайни на чехъла.
Уилям лежеше в мрака на третия час от денонощието и слушаше подигравателните шумове на града, вика на мохамеданите, призоваващ езичниците към тяхната джамия, и бумкането на гонговете на идолопоклонниците, докато тръгват из тъмните улици. Заобиколен беше от неверници, агне сред песове от Ада. Усети товара на задачата си, великия договор, който Бог беше сключил с него — да донесе словото му тук, на края на света.
Очите го боляха от безсъние, но мускулите и нервите му бяха опънати като тетива на лък.
Затвори очи и си припомни сладките пудри и уханните чайове на новата си ученичка, чу отново приплясването на водата на езерото около павилиона ѝ, странната музика на катайската лютня. Шумоленето на коприната, вездесъща и пронизителна като гръм.
Стана от леглото и коленичи на пода, опита се да съсредоточи сърцето си върху молитвата. Ръцете му се разтрепериха.
Разкъса расото си от раменете, докато не провисна до кръста и затърси в мрака камшика. Намери го, скрит под леглото. Започна да се бичува по гърба с огромно настървение, защото най-голямата победа на неговата вяра беше поставена на карта, дано само имаше сила.
Или щеше по свой начин да накара своя Господ отново да страда?
90
Ловният парк се намираше на запад и на север от града, граничеше с градските стени, обширна райска градина от тучни ливади, гори, потоци, изобилстващ от различни видове елени. Имаше и стада от кобили, тяхното мляко беше изключителна собственост на императора. Паркът беше заобиколен от стена от пръст, която се виеше на шейсет мили около равнината и от дълбок ров. Имаше само един вход откъм двореца.