В ъгъла три млади китайски момичета в красиви рокли свиреха на малки подобни на арфи инструменти. Музиката им се носеше над езерото.
— Казаха ми, че са ви довели, за да ме научите на вашата вяра — каза Мяо-йен.
— Такова е желанието на баща ви — отговори Жосеран.
— Дали е и ваше желание? — попита го тя.
— Моето желание е всеки да познае единствения истински бог.
Мяо-йен се усмихна. Две прислужници им донесоха чай, който тя нарече „белите облаци“. Той беше сервиран в чаши от фин порцелан в синьо и бяло върху лакиран поднос.
Докато отпиваха горещата течност, тя му зададе безброй въпроси. Любопитството на принцесата не знаеше граници. Също като баща си искаше да научи повече за Християнство — както тя наричаше Франция — и за Земите отвъд, за пътуването им и какво са видели. Слушаше жадно описанията на Жосеран за Покрива на света и Пещерата на хилядата Буда. Уилям непрестанно го тормозеше да превежда, той пренебрегваше молбите му или отговаряше накратко.
Най-накрая търпението на Уилям се изчерпа.
— Достатъчно. Време е да ѝ поговорим за Христос.
Жосеран въздъхна.
— Той иска да започне обучението ви.
— Значи не вие сте моят учител?
Жосеран поклати глава.
— Аз съм само войник и много незначителен господар.
— Нямате поведение на войник. Погледът ви е кротък. А за шаман неговият е неумолим.
— Ще ми се да бях по-внимателен, отколкото съм.
Мяо-йен посочи Уилям.
— Спътникът ви не говори ли като човек?
— Аз ще съм неговият език и неговите уши.
Тя леко и треперливо въздъхна, като полъх на вятър сред листа на дърво.
— Преди да започнем, имам един последен въпрос към вас. Знаете ли каква е причината баща ми да ви изпрати при мен?
— Той иска да научи повече за християнската вяра.
— Вече имаме Светлата вяра тук в Шанту.
— Но това не е истинската форма на нашата религия. Монасите, които я проповядват, са бунтовници. Те не признават върховенството на папата, който е Божи пратеник на земята.
— А вие възнамерявате да привлечете баща ми към своята вяра, така ли?
— Сега какво казва? — попита Уилям.
— Почакай малко — спря го Жосеран, надяваше се да използва тази неочаквана възможност да научи повече за характера на Хубилай. Отново се обърна към Мяо-йен. — Според вас той си играе с нас, така ли?
— Видели сте императорския ни двор. Има тангути, уйгури, мохамедани, китайци и казаци. От всички той взима по нещо, събира мъдростта на света у себе си, както катерица събира всичко, което може за зимата. Няма да купи от вас, а ще ви отмъкне кесията.
Жосеран не беше очаквал подобно кратко и ясно описание на Владетеля на владетелите от неговата собствена дъщеря.
— Монахът вярва, че можем да го убедим, че нашата вяра е единственият и истински път — каза Жосеран.
Тя наклони глава, което беше многозначителен жест.
— Вие така ли мислите?
— Мисля, че не бива да разговарям толкова свободно с вас. Дали да не започваме вече обучението?
Жосеран си напомни да бъде търпелив, както толкова често беше съветвал Уилям. Щеше да има много други дни.
— И какво каза тя? — попита го Уилям.
— Нищо съществено. Но ти благодаря за търпението, братко Уилям. Принцесата вече е готова за урока си.
82
Уилям се събуди посред нощ задъхан, сякаш е бягал от пожар. Претърколи се на една страна и присви колене към гърдите си, смали се, колкото му е възможно. Представи си как се крие от Бог.
Грешката не беше негова. Църквата предупреждаваше за демони, които идвали при мъжете и жените в съня им и ги насилвали, докато били в най-безпомощно състояние. Много пъти се беше борил с този женски демон, но сега той се беше върнал в нов облик, с бадемовидни очи и гъвкаво като върба тяло.
Той скочи от леглото и махна монашеското си расо. Бичува се в мрака с бича, който сам си беше направил тази сутрин от клоните на черешово дърво.
Чу шумоленето на коприната, когато неговият зъл дух плавно отметна роклята си от виненочервен брокат от раменете си. Видя пулса на кръвта на шията ѝ, гърдите ѝ с цвят на слонова кост и с форма на капка. Прокара пръстите си през дългата ѝ лъскавочерна коса.
Не!
Шибаше отново и отново, но не можа да я прогони. Тя коленичи в краката му като покайваща се. Долови мускусния ѝ мирис, представи си как дългите ѝ топли пръсти се промъкват под расото му. Толкова истинска беше за него, че не чувстваше как кръвта тече по разранения му гръб, само топлината ѝ, докато накрая сграбчи собствената си плът с ръката си и даде на своя женски демон семето си.