— Тогава какво искаш да ѝ кажа?
— Кажи ѝ, че трябва да моли Бога за напътствие. Една жена трябва да е добродетелна във всяко отношение, а мазилата и парфюмите са дяволски инструменти.
— Какво приказва той? — попита Мяо-йен.
— Възхищава се на вашата красота — отвърна Жосеран. — Дори без вашите помади и парфюми, според него вие ще сте най-прекрасната жена в Шанту.
Мяо-йен се усмихна и закима с глава, благодари на Жосеран за милите му думи.
Той се обърна към Уилям.
— Каза, че ще помисли.
Имаше дни, в които след като Уилям беше свършил с урока си, Жосеран оставаше при нея в павилиона. Надяваше се да научи повече за Хубилай и великата му империя. Освен това беше омаян от странното създание, макар не така както го привличаше Хутлун. Просто беше заинтригуван как така Мяо-йен е уловена в клопката на този позлатен дворец, докато Хутлун живееше живота си на воля върху седлото на коня. Не бяха ли и двете дъщери на татарски ханове?
Жосеран чувстваше, че и тя на свой ред се радва на компанията му. Разговаряха с часове над уханен чай, донесен от нейните придворни дами, защото принцесата хранеше безгранично любопитство към Франция.
— Вие хан на Християнство ли сте?
— Да, предполагам, че съм хан. Но не Велик хан като вашия баща Хубилай. Аз съм господар на доста малък брой хора.
— Колко съпруги имате?
— Нямам съпруга.
— Нямате ли? Как е възможно? Един мъж не може да живее без съпруга. Противоестествено е.
— Дадох обещание да живея като монах известно време.
— Как един хан може да е монах? Не разбирам. Един мъж трябва да е само едно нещо или нищо. Как разбирате кой сте всъщност, когато сте толкова много неща?
Един ден седяха и наблюдаваха как една от прислужниците храни златните рибки, когато принцесата посочи от другата страна на водата към елен, който стоеше тихо под върбите в градината на императора.
— Във варварските земи ходехте ли на лов? — попита го тя.
— Разбира се. Ловуваме за храна и за удоволствие.
— Тогава ще се радвате да ловувате в градината на баща ми. Тя е истинско чудо.
Жосеран си спомни за Хутлун и как беше повалила нападащия я вълк с една стрела.
— Вие не ловувате ли?
Тя се разсмя горчиво.
— Понякога копнея да го правя.
— Тогава защо не ловувате?
— Сред китайците не е прието жените да се държат така, както го правят татарките.
— Но вие не сте китайка. Вие сте татарка.
Тя поклати глава.
— Не, аз съм китайка, защото така е пожелал баща ми. Моят баща във всяко отношение е възприел нравите и обичаите на китайците. Не сте ли го прозрели и сам?
— Признавам, че невинаги знам какво да мисля за нещата, които виждам.
— Тогава ето какво ще ви кажа: моят брат, Чен-чин, ще бъде следващият император и хаган на татарите. Това не ви ли се струва странно? На неговата възраст моят дядо, Чингис хан вече е яздил начело на свой собствен туман и е покорил половината степ. Чен-чин прекарва дните си затворен с конфуциански придворни в изучаване на китайските обичаи и етикет, чете Книга на одите, Избрани откъси от Кунг Фу-ци и изучава китайската история. Вместо да мирише на кон, той мирише на алое и сандалово дърво от кадилниците. Вместо да завладява земи, той овладява калиграфията.
— Хубилай прави така, за да властва над народа, без съмнение.
— Не. Моят баща постъпва така, защото душата му е пуста. Той иска да е всичко за всеки. Дори иска онези, които е разгромил, да го смятат за милостив.
Смая се да чуе такива безжалостни думи за императора от дъщеря му.
— Ако това е целта, струва ми се, че я е постигнал — промърмори той.
— Само така ви се струва. Китайците ни се усмихват мило, подчиняват ни се, пълнят като придворни дворовете ни и се преструват, че ни обичат. Но тайно ни наричат варвари и се подиграват на баща ми, че не умее да говори езика им. Осмиват ни в театралните си представления. Актьорите им си правят шеги с нас; кукловодите им разиграват с нас пасквили. Присмиват ни се заради огромното ни желание да сме като тях. То ги кара да ни презират още повече. Истината е, че ние сме нашественици и те ни мразят. Би ли могло да е другояче?
Жосеран беше потресен. Синът на Небето не беше всесилен, както го бяха накарали да повярва привидностите. Той беше изправен пред две граждански войни в държавата си и бунт в империята си.
— Но Сартак ми каза, че много от войниците на Хубилай са китайци.
— Той мъдро ги използва. Всичките му новобранци са изпратени на служба в провинции, които са далеч от домовете им, за да се чувстват чужденци, както и техните татарски военачалници. Баща ми запазва собствената си стража, кесиг, и има лично подбрани полкове от собствения си клан, разпръснат из цялата империя, за да премаже всеки бунт. Сринаха стените на всички китайски градове, разриха дори каменната настилка по улиците, за да не пречат на движението на нашите коне, ако се наложи да ги нападнем. Разбирате ли? Не смеят да го мразят открито. Това е — тя осъзна, че се е разприказвала, и сведе поглед. — Говоря прекалено свободно с вас. Вие сте добър шпионин.