В последно време — или може би винаги? — често имаше това мрачно изражение — и обикновено без конкретна причина. Като се изключи, разбира се, че често беше ядосан — едновременно на всичко и на нищо.
— Не е нужно да ядем — каза жената.
— Не, не, разбира се, че трябва да излезем и да си набавим малко храна. Денят вече напредна.
— Какво те тревожи?
— Нищо.
— Нима не ти доставих удоволствие миналата нощ?
Ентрери почти изсумтя при това абсурдно твърдение и не можа да потисне усмивката си, докато оглеждаше Калихай и докато не осъзна, че тя го предизвиква да й направи комплимент.
— В продължение на много нощи ми доставяше удоволствие. Огромно. И снощи бе една от тях — отвърна й той и бе доволен да види облекчение на лицето й.
— Тогава какво те тревожи?
— Казах ти, че нищо не ме тревожи.
Ентрери се протегна, вдигна панталоните си и започна да ги обува. Спря, когато почувства ръката на Калихай на рамото си. Вдигна очи и видя, че тя го наблюдава с видимо притеснение.
— Думите не отговарят на изражението ти — отвърна тя. — Кажи ми. Нима не можеш да ми се довериш? Какво тревожи духа на Артемис Ентрери? Какво става? Какво ти се е случило, че да запали този вътрешен огън?
— Задаваш ми глупави гатанки, създадени от собственото ти въображение. — Отново се наведе надолу и хвана панталоните си, но Калихай го сграбчи по-силно и го принуди да я погледне отново.
— Какво? — настоя тя. — Как се създава толкова съвършен войн като Артемис Ентрери? Какво ти е причинило това?
Ентрери извърна поглед от нея и го сведе към краката си. Но всъщност не ги виждаше. В съзнанието си Артемис Ентрери отново беше момче, едва излязло от детството, по улиците на прашен пустинен пристанищен град, изпълнен с миризма на морска вода или с парещ пясък в зависимост от посоката на вятъра.
Фургоните скърцаха, въпреки че не се движеха, докато песъчливият бриз потропваше по дървените им страни. Двойка коне изцвилиха притеснено, а единият дори отстъпи назад доколкото му позволяваше тежката, стегната сбруя. Коларят, слаб и жилест мъж със сурови ъгловати черти, който напомняше на момчето за баща му, не губеше време и яростно размаха камшика си по посока на уплашеното животно.
Да, точно като баща му.
Дебелият търговец на подправки, седнал на пейката на единия от фургоните, го изгледа продължително.
Тези очи с натежали клепачи сякаш го подканяха да заспи, хипнотизиращи като полюшваща се змия. Момчето знаеше, че тук има нещо. Нещо магическо се криеше зад този поглед, някакво средство за контрол, което позволяваше на жалкия, мърляв звяр да изпъкне сред трупата, събрана за сезонния керван от Мемнон. Макар да бе още момче и да знаеше малко за света и йерархията на търговците, виждаше, че всички се отнасят с уважение към него.
Този със сигурност бе господарят и момчето се изчерви, поласкано, че водачът на толкова много хора ще прекара малко време с него и майка му. Това гордо изчервяване прерасна в изумление, докато момчето наблюдаваше с разширени очи и отворена уста как дебелият мъж дава монети — златни монети! Златни монети! Момчето бе чувало за тях, бе чувало за златни монети, но никога не ги бе виждало. Беше виждало сребърни веднъж, дадени от някакъв странник на баща му Белригър, малко преди странникът да изчезне зад завесите с майка му.
Но никога не бе виждал злато. Майка му държеше злато!
Колко вълнуващо бе било, но само за кратко. После Шанали, майка му, го сграбчи грубо за рамото и го избута в очакващата хватка на дебелака. Той се загърчи и задърпа. Опита се да се измъкне от потните ръце, поне за да получи някакви отговори от майка си.
Но когато най-накрая успя да се изправи пред нея, тя вече се бе обърнала и се отдалечаваше.
Той я повика. Примоли й се. Попита я какво означава това.
— Къде отиваш? Защо аз оставам? Защо ме държи?
Мамо!
Тя се извърна и погледна назад, само веднъж и само за миг. Достатъчно, че да види за последен път тъжните й хлътнали очи.
— Артемис?
Той се отърси от спомените с поклащане на глава и погледна към Калихай. Тя изглеждаше едновременно развеселена и притеснена. Странно защо.
— Цяла сутрин ли ще стоиш с флейта в ръка и с навити около глезените панталони?