Руфо се намръщи.
— Навсякъде се смята за липса на възпитание ровенето в родното място на някого, в племето, от което е, или в обичаите му. Можеш да го убиеш и нищо няма да ти се случи. Нейна Мъдрост може малко да се подразни, ако въобще може да се подразни от нещо.
— О, няма да го убия, не съм се обидил чак толкова.
— Тогава го забрави. Наби е сноб. Малко знае, не разбира нищо и мисли, че вселените щяха да са по-добри, ако той ги беше проектирал. Не му обръщай внимание.
— Ще се постарая. Виж, Руфо, моята страна не е съвършена. Но не искам това да ми го казва чужденец.
— Кой го казва? Аз харесвам твоята страна, тя има колорит. Но Наби е прав. А аз не съм чужденец, за да звучат думите ми като подигравка.
— Хм!
— Макар че той вижда само повърхността. Демокрацията наистина не може да даде желаните резултати. Математици, селяни и животни — това е всичко, което има там… Демокрация, теоретично основана на допускането, че математиците и селяните са равни, не може да има успех. Мъдростта не може да се сумира — нейният максимум е равен на максимума на най-мъдрия човек в дадена група.
— Но демократичната форма на правителство е добра, стига да се прилага успешно. Всяка организация на дадено общество дава добри резултати, ако не е прекалено догматична. Външната форма е без значение, щом тя е достатъчно гъвкава и позволява един човек от мнозинството да проявява своя гений. Болшинството от така наречените социални учени изглежда смятат, че организацията е всичко. Но всъщност тя е почти нищо освен когато играе ролята на усмирителна риза. От значение е сферата на действие на героите, не тяхната форма.
Той добави:
— Твоята страна има достатъчно гъвкава система, която позволява на героите да работят в своята област. Тя ще се запази дълго време… освен ако нейната свобода не стане причина да се разруши отвътре.
— Надявам се, че си прав.
— Прав съм. Познавам този въпрос и не съм глупав, както мисли Наби. Той е прав относно несъстоятелността на „събирането на нули“, но не разбира, че самият той е нула.
Усмихнах се.
— Няма смисъл да се сърдя за това, че някой ме смята за нула.
— Никакъв смисъл. Особено като се има предвид, че не си. Където и да отидеш, ти ще се откроиш, няма да останеш един от многото. Аз те уважавам, а трябва да ти призная, че не са много хората, които уважавам. Никога не мога да уважавам хората като цяло, никога не мога да стана демократ по сърце. Да претендирам, че „уважавам“ и дори „обичам“ масата е признак на глупост, безкритичност, заслепеност, сантименталност, каквито има у някои здравни работници, у повечето шпаньоли и у всички мисионери. Вашата демокрация не е политическа система, това е болест. Но не унивай — вашите американски политици са имунизирани срещу това заболяване, а и вашите обичаи позволяват свобода на действие.
Руфо отново погледна сабята ми.
— Стари приятелю, ти не си дошъл тук да се оплакваш от Наби.
— Не… — Погледнах към нейното острие. — Донесох я да те обръсна, Руфо.
— А?
— Обещах да обръсна трупа ти. Дължа ти го за разкошната работа, която ми свърши. Така че ето ме тук да обръсна бръснаря.
Руфо каза бавно:
— Но аз съм още жив.
Той не помръдна. Очите му оценяваха разстоянието помежду ни. Очевидно не разчиташе на моето кавалерство; беше живял достатъчно дълго и познаваше живота.
— О, това може лесно да се уреди — отговорих весело аз, — ако не получа от теб честни отговори.
Той малко се поуспокои.
— Ще се опитам, Оскар.
— Необходимо е повече от опитване. Ти си последният ми шанс. Руфо, това трябва да бъде нашата тайна. За нея не трябва да знае дори Стар.
— Добре. Давам честната си дума.
— Но без да шикалкавиш, говоря ти съвсем сериозно. Искам съвет относно моя брак.
Руфо помръкна.
— Смятах днес да излизам. Съжалявам, че вместо това останах да работя. Оскар, много по-безопасно е да науча една акула да не хапе от това, което искаш от мене. Какво ще стане, ако откажа?
— Тогава ще те обръсна.
— И ще го направиш, без да ти трепне ръката, палач такъв! — Намръщи се. — Честни отговори… Ти не искаш честни отговори, на теб ти е нужно рамо, на което да поплачеш.
— Може и да си прав. Но искам честни отговори, не лъжи, които можеш да разказваш в съня си.
— Тогава губя и в двата случая. Да кажеш на един мъж истината за неговия брак е равнозначно на самоубийство. Нищо няма да ти кажа, да видим дали ще ти даде сърце да ме посечеш.
— О, Руфо, ще ти дам сабята си да я заключиш. Знаеш, че никога няма да я извадя срещу теб.
— Не зная — каза той раздразнен. — Негодниците са предсказуеми, но ти си почтен човек и това ме плаши. Не можем ли да уредим това друг път?