— Боже Господи! Защо?
— Така е, милорд, и повечето от тях не са склонни да емигрират, въпреки безкрайно многото планети. Но ние говорехме за Земята. Проституирането не само че не е познато никъде, но и никъде не са познати и неговите производни… зестра, купуване на булка, издръжка на съпругата при развод, както и разните модификации, които характеризират всички институции на Земята… всяка една практическа дейност, свързана макар и най-слабо с налудничавата идея, че онова, което жената може да дарява неограничено, трябва да се пести и продава на търг.
Арс Лонга изпръхтя от възмущение. Тя наистина разбираше малко невиянски, но Стар говореше на английски, защото в невиянския език няма такава лексика.
— Дори вторичните ви обичаи — продължи тя — са повлияни от тази уникална глупост. Облеклото… ти видя, че тук няма разлика в облеклото между двата пола. Тази сутрин аз съм в трико, а ти с шорти, но ако беше обратно това, на никого нямаше да направи впечатление.
— Никак не си права! Твоето трико ще ми е малко.
— Еластично е. Освен това тук голотата не е неприлична, както беше и на онзи хубав малък остров, където те срещнах. Напълно обезкосмените хора понякога носят дрехи и всички хора, независимо колко са окосмени, понякога носят украшения… но голотата е табу само там, където плътта е стока… искам да кажа, на Земята. Ако за едно нещо никога не е имало спор, не се налага то да се забулва в мистерии.
— Значи ако се освободим от дрехите, ще се отървем и от проституцията, така ли?
— Боже, не! Тъкмо обратното. — Тя се намръщи. — Не виждам как Земята някога ще може да се отърве от проституирането. То е станало съставна част от всичко, което вършите.
— Стар, фактите ти са неверни. В Америка почти няма проституция.
Тя ме погледна изненадана.
— Наистина ли? Но… изразът „издръжка на съпругата при развода“ не е ли американски? И „брак по сметка“? И „доставка на стока“?
— Да, но проституцията у нас почти отмря. Дявол да го вземе, та аз не мога да намеря публичен дом дори в един войнишки град. Не искам да кажа, че не го правим в сеното. Но то е друго. Стар, дори едно американско момиче, което лесно се навива, ако му предложиш пет долара… или двайсет… повече от сигурно е, че ще те зашлеви.
— Тогава как го правите?
— С ухажване. Завеждаме я на вечеря или на шоу. Купуваме й цветя, жените са луди по цветята. След това деликатно преминаваме към въпроса.
— Оскар, но тази вечеря и шоу, и може би цветята, да струват повече от пет долара? Или двайсет? Разбрах, че цените в Америка на са по-ниски от тези във Франция.
— Е, да, но човек не може просто да си накриви шапката и да очаква, че някое момиче ще легне с него. Един скъперник…
— Нека да спрем дотук. Исках само да илюстрирам, че обичаите могат да бъдат коренно различни в различните светове.
— Това е вярно дори и на Земята. Но…
— Моля те, милорд. Няма да оспорвам добродетелите на американските жени. Ако бях израснала в Америка, мисля, че не бих предпочела смарагдова гривна пред една вечеря и шоу. Но аз говорех за „природния закон“, все пак твоето допускане за постоянството на природния закон не се ли опровергава? Дори и на Земята?
— Е… не подходи честно. Беше само предположение. Но никога не е имало случай, в който то да не се потвърди.
— Нима няма черни лебеди? Или онзи, който е видял някое изключение, не ще да повярва на очите си? Точно както ти не искаш да повярваш, че Игли се самоизяде, макар че ти, герое мой, го принуди. Няма значение. Да оставим Сократ на Ксантипа. Природният закон може да бъде неизменен в една цяла вселена… и изглежда, че това е така в стабилните вселени. Но е сигурно, че природните закони са различни за различните вселени… и ти трябва да ми повярваш, милорд, иначе няма да оцелеем дълго!
Замислих се. По дяволите, къде отиде Игли?
— Много обезпокоително.