— Дръж си езика!
— Да — съгласих се аз, — задръж го, докато го отрежа. Как ще го искаш: пържен или варен?
Руфо ме погледна. Дишаше тежко. Той стана енергично, оттегли се зад тезгяха.
Стар каза тихо:
— Моя любов, съжалявам.
— Защо той се впрегна така? — попитах недоумяващо. После изведнъж ми дойде на ум.
— Стар! Да не би Руфо да ревнува?
Тя ме погледна изненадана, започна да се смее и отсече:
— Не, не, скъпи! Съвсем не е това. Руфо… Е, Руфо си има слабости, но, когато е необходимо, е съвсем надежден. А той ще ни е необходим. Забрави за случката. Моля те, милорд.
— Както кажеш. Ще е необходимо нещо повече от случилото се, за да ме направи нещастен днес.
Руфо се върна и мълчаливо привърши със сервирането. Той опакова всичко без думичка да промълви и ние тръгнахме.
Пътят минаваше досами зеленото село. Ние оставихме Руфо и тръгнахме да търсим клюкаря. Магазинът му, разположен в една странична уличка, се виждаше отдалеч. Пред него един чирак биеше барабан и лееше пред местните жители водопад от клюки. Пробихме си път през тълпата и влязохме вътре.
Главният клюкар четеше нещо, хванал във всяка ръка по един свитък, а трети свитък беше разтворил върху краката си, които беше качил на една маса. Той ни погледна, свали краката си от масата, изправи се и се поклони. После ни махна с ръка да седнем.
— Влезте, влезте високоблагородни! — пропя той. — Това е голяма чест за мен, денят ми е осмислен! И все пак, ако мога така да се изразя, вие сте дошли точно където трябва, какъвто и да е проблемът ви, каквато и да е вашата нужда. Съобщете само онова, което имате да кажете, и цялата работа е гарантирана от най-реноми раната новинарска агенция в Невя, внедрена във всички светове и във всички вселени. Милорд Гордън, несъмнено твоята слава трябва да бъде разгласена, и за мен ще бъде чест, ако ми дадеш биографията си да осветли твоите приказни геройства, допълнена от старата ти дойка, която си спомня с тънкия си и така убедителен глас знаците и поличбите при твоето раждане… Стар го прекъсна.
— Искаме да се оженим.
Той млъкна, огледа талията на Стар и едва не си изпроси един в зъбите.
— Приятно е да се работи с клиенти, които знаят какво искат. Трябва да кажа, че много ценя такъв обществено ориентиран проект. Цялото това модерно правене на любов, флиртуване и офейкване, преди да са изказани дори три поздравления, е дълбоко порочна. Бих желал и аз да имах време да се оженя, както много пъти съм казвал на жена си. Сега относно плановете ви, ако ми разрешите да изкажа скромното си мнение…
— Искаме да се оженим според обичаите на Земята.
— А, да, разбира се. — Той се приближи до бюрото си и започна да върти телефонната шайба. След малко каза:
— Извинете, високоблагородни, но главата ми е препълнена с милиарди факти, големи и малки, и…
Стар отиде до бюрото, погледна шайбата и набра номера.
Клюкарят примига.
— Онази вселена? Рядко говорим с нея. Често ми се е искало да пътувам, но бизнес, бизнес, бизнес…
— Да, майсторе? — отговори един глас.
— Планетата Земя, сватбени обичаи на… главно „3“ и накрая „я“. — Той каза някакъв петцифрен сериен номер. — Изпратете го горе!
Малко след това дотича един чирак с тънък свитък в ръка.
— Библиотекарят каза много да го пазим, майсторе. Каза, че е много крехък. Каза още…
— Млъкни. Извинете, високоблагородни. — Той пъхна свитъка в едно четящо устройство и започна да го преглежда.
Опули очи и възкликна:
— Невероятно… — После промърмори: — Забележително! Какво ги е накарало да помислят за това?
За няколко минути той сякаш забрави, че бяхме там и само възклицаваше: „Поразително! Фантастично!“ и други подобни.
Потупах го по рамото.
— Ние бързаме.
— А? Да, да милорде-герой Гордън… Миледи. — Той с нежелание се откъсна от скенера, събра молитвено длани и каза: — Дошли сте точно където трябва. Никой друг клюкар в Невя не би могъл да изпълни такъв голям проект. Сега според мен… само идеята в най-общи линии, която случайно ми хрумна… за ритуала ще трябва да съберем всички от околността макар че за гюрултията ще са ни достатъчни хората от града, ако желаете всичко да мине скромно в съответствие с вашата репутация… да речем един ден за ритуала и поне две нощи за гюрултия с гарантирано ниво на шума…
— Спри!
— Милорд? Нямам намерение да печеля от всичко това. Ще бъде артистично изпълнение, шедьовър… само колкото да си покрия разноските, плюс нещо за режийните. Според моята професионална преценка самоанската предварителна церемония ще бъде по-искрена и по-вълнуваща от допълнителната зулуска церемония. За придаване на комедиен нюанс… не се плаща допълнително. Една от моите архиварки тъкмо се върна от седеммесечна специализация. Тя ще бъде щастлива да изтича по пътеката и да прекъсне церемонията… Разбира се, съществува въпросът за свидетелите за акта на консумацията, но това не е необходимо да се уреди тази седмица. Най-напред трябва да помислим за улична та украса…