Познавах това бодване; бях го изпитал в джунглата, когато жългокожнят брат ме намунш с мачете. Струва ми се, че нямам нищо против.
Тя въздъхна облекчено.
Така е по-добре, иначе щях да ти го сипвам и кафето. Заслужавам ли да ме натупаш за това?
— Ще ти го пиша на сметката и ще си го получиш наведнъж. Стар, колко дълъг е „дългият живот“?
Трудно е да се каже. Малко от онези, които са го имали, са умрели в леглото си. Ако живееш така активно, както може да се съди… от твоя темперамент, малко вероятно е да умреш от старост. Нито пък от болест.
— И никога няма да стана стар? — Трябва време, за да може човек да свикне с това.
— О, да, ти можеш да остаряваш. Дори по-лошо, можеш и да изкуфяваш, ако държиш на това. Обаче… скъпи, на колко ти изглеждам аз? Кажи ми искрено, така както го чувстваш, а не както го виждаш с очите си. По стандартите на Земята. Бъди откровен, аз лично зная отговора.
Винаги ми е било приятно да гледам Стар, но сега се опитах да я видя безпристрастно, да потърся някакви белези, свидетелствуващи за нейната възраст… в ъгъл четата на очите, в ръцете; някаква промяна на кожата…, по дяволите, не можах да открия дори белег от одраскано, но въпреки това знаех, че е баба.
— Стар, когато те видях първия път предположих че си осемнайсетгодишна. После те видях в профил и малко ти наддадох. Сега като те оглеждам внимателно, без да се опитвам да ти правя никакъв комплимент… не повече от двайсет и пет.
— Миличка осемнайсетгодишна девойка — добави тя. — Двайсет и пет земни години… по темповете на остаряване на Земята… точно толкова, колкото исках. Възрастта, при която жената престава да расте и започва да старее. Оскар, тук видимата възраст на човек при дълъг живот е въпрос на личен избор. Вземи чичо ми Джоузеф… онзи, който понякога нарича себе си „граф Калиостро“. Той си е избрал тридесет и пет години, защото според него всяка друга възраст е момчешка. Руфо предпочита да изглежда по-възрастен. Той казва, че това му осигурява по-почтително отношение, предпазва го от скандали с млади мъже… и все пак му позволява да постави на мястото всеки по-млад човек, ако дръзне да налети на бой.
— Или да услужи на някоя млада жена с нещо — подхвърлих аз.
Мили, още не съм свършила да ти разказвам. Част от процедурата е насочена към приучване на тялото към самолечение. Част от видимата възраст е козметична терапия… Руфо не е необходимо да бъде плешив… но по-голямата част се контролира от ума. Когато решиш каква възраст желаеш да имаш, ще започнеш да я въплътяваш.
— Ще помисля по въпроса. Не искам да изглеждам много по-стар от теб.
Стар изглеждаше доволна.
— Благодаря ти, скъпи! Виждаш ли каква съм егоистка.
— Пропуснах да забележа.
Тя сложи ръката си на моята.
— Не искам да остарееш… и да умреш… докато аз съм млада.
Запримигах.
— Оо, мадам, това е егоистично, нали? Но ти би могла да ме лакираш и да ме пазиш в спалнята си. Като твоята леля.
Тя се намуси.
— Ти си злобен човек, Остар. Не ги е лакирала.
— Стар, тук не видях никой от тези трупове за спомен.
Погледна ме изненадана.
— Но това е на планетата, на която съм родена. На тази вселена е, но на друга звезда. Много хубаво място. Не съм ли ти казвала?
— Стар, скъпа, много малко си ми казала.
— Съжалявам. Оскар, не исках да ти сервирам изненади. Питай ме. Довечера. За всичко.
Замислих се. Особено ме учудваше липсата на едно нещо. А може би жените от нейната раса имаха друг цикъл. Не се решавах да попитам поради факта, че се бях оженил за баба… на неизвестно каква възраст?
— Стар, бременна ли си? — изцепих се ни в клин, ни в ръкав.
— Защо? Не, скъпи. Оо! Искаш ли да съм? Искаш ли да си имаме деца?
Смутих се, опитах се да й обясня, че не съм се надявал, това да е възможно… или може би беше. Стар изглеждаше смутена.
— Отново ще те разстроя. Най-добре е да ти кажа всичко. Оскар, аз не съм израснала в по-голям разкош от теб. Имах приятно детство, родителите ми бяха фермери. Ожених се млада и бях обикновена учителка по математика, а хобито ми беше дискриптивна и аналитична геометрия. Магия, искам да кажа. Имах три деца. С мъжа си се разбирахме добре… докато бях предложена, не избрана… просто предложена за кандидат и за евентуална подготовка. Мъжът ми знаеше, че бях генетична кандидатка, още когато се ожени за мен… но такива са много милиони хора. Това изглеждаше без значение.
Искаше да откажа. Почти отказах. Но когато все пак приех, той… е, той „изхвърли обувките ми“. Тук вършим това официално; той публикува съобщение, че повече не съм негова жена.