За по-малко от пет минути образът на Руфо изпълни холобокса.
— Е? — каза той. — Чудех се кой ли ще е този, кой то се е осмелил да нарушава моето спокойствие.
— Руфо, мога ли да дойда и те видя?
Челото му се сбърчи.
— Затруднен ли си, синко? Лицето ти ми напомня за времето, когато чичо ми…
— Моля те, Руфо!
— Да, синко — каза той любезно. — Ще отпратя танцьорките. А може би желаеш да останат?
— Не ми е до тях. Как да те намеря?
Каза ми, перфорирах неговия код, добавих номера на кредитната ми карта и пристигнах — три хиляди мили отвъд хоризонта. Руфо живееше в богато обзаведен замък, какъвто беше и на Джоко, но този беше хиляди пъти по-модерен. Останах с впечатление, че Руфо има най-големия персонал в целия Център и всички жени. Естествено, че грешах. Но всички слугини, посетителки, братовчедки, дъщери бяха направили един Комитет по посрещането, за да видят какво представлява човекът, който споделя леглото на Нейна Мъдрост. Руфо ги отпрати и ме въведе в кабинета си. Една танцьорка (очевидно секретарка) се суетеше над някакви книжа и ленти. Руфо я плесна по бедрото, подаде ми удобен стол, сервира ми питие, сложи до мен цигари, седна и замълча.
Пушенето не е популярно в Центъра, вместо тютюн те използват аргументи. Взех си цигара. „Честърфийлд! Боже Милостиви!“
— Контрабанда са — каза Руфо. — Вече не се произвеждат като онези „Суийт Капс“. Сено. Не бях пушил от месеци. Стар ми беше казала, че мога да забравя за рака и други подобни страхотии. Така че запалих… и се разкашлях като невиянски дракон. Порокът трябва редовно да се практикува. Какво ново за Риалто? — попита Руфо и погледна сабята ми.
— О, нищо.
След като вече бях прекъснал работата на Руфо, ме беше срам да му разкривам семейните си неприятности.
Руфо седеше, пушеше и чакаше. Трябваше да кажа нещо. Американската цигара ми припомни един инцидент, който беше спомогнал за моето нестабилно състояние. На едно парти преди седмица срещнах един човек на вид трийсет и пет годишен, спокоен, учтив и надменен, който каза:
— Дюкянът ти е разкопчан, старче, но съм прекалено учтив, за да ти го кажа.
Толкова се зарадвах — говореше ми на английски! Мислех, че на Центъра английски говорим само Стар, Руфо и аз. Често използувахме този език — Стар заради мен, Руфо — защото обичаше да го практикува. Той говореше добре кокни, говореше и бостънски като човек от Бийкън Хил, дори знаеше и австралийски — Руфо знаеше всички английски езици.
Човекът пред мен говореше добър американски английски.
— Казвам се Наби — представи се той и се ръкува — нещо съвсем непривично за Центъра, — а ти си Гордън, нали. Приятно ми е да се запозная с теб.
— На мен също — отговорих аз. — Приятна изненада и удоволствие е да чуя някой да говори на родния ми език.
— Професионални знания, скъпи ми приятелю. Сравнителен културолог, лингвисто-историко-политически. Ти си американец, зная. Позволи ми да позная точно откъде си — далечния Юг, но не си роден там. Може би в Нова Англия. Имаш нещо общо и със Средния Запад, може би с Калифорния. Смесен произход — от средна и долна класа.
Този зализан глупак позна. С майка ми живяхме в Бостън малко след като баща ми замина — 1942–45. Никога няма да забравя тези зими — носех галоши от ноември до април. Бях живял в далечния Юг, Джорджия, Флорида и Калифорния, в Ла Джола по време на корейската спасителна мисия, а по-късно в колежа. „Средна-долна класа“? Майка ми не беше на същото мнение.
— Доста точно — съгласих се аз. — Познавам един твой колега.
— Зная кого имаш предвид — Лудия учен с чудно ирационалните теории. Но кажи ми какво беше положението, когато напусна Земята? Справят ли се Съединените щати с техния благороден експеримент?
— Благороден експеримент?
Трябваше да помисля за какво става въпрос. Сухият режим беше отменен още преди моето раждане.
— О, премахнаха го.
— Наистина ли? Трябва да отида отново и лично да видя. Казвах аз, че тази забавна идея е истинска глупост. Демокрация — любопитна илюзия… Сякаш от сборуването на много нули може да се получи число. Но в твоята страна опитът се провеждаше в грандиозен мащаб. Може би военните организации вече са разпуснати. — Той се усмихна. — Още ли се провеждат избори?
— Последния път, когато бях там, да.
— О, чудесно. Фантастично, просто фантастично. Е, трябва да се срещнем пак, искам да те поразпитам. От дълго време изследвам твоята планета, а на нея има най-невероятните патологии. Засега довиждане. Бъди щастлив, както казват твоите сънародници.
Разказах на Руфо за срещата си с този човек.
— Руфо, зная, че идвам от варварска планета. Но нима това оправдава неговите грубости? У него нямаше и помен от добри маниери.