Мракът на невидимата луна. Нощите сега бяха съвсем малко по-светли. Денем прокуденото слънце обикаляше земята като скърбяща майка с лампа.
Призори хората лежаха по тротоарите полуизгорели, от дрехите им се издигаше дим. Като сектанти, направили неуспешен опит за самоубийство. Други идваха да им помогнат. Година по-късно започнаха пожарите по планините и налудничавите напеви. Крясъците на жертвите. Денем набиваха хора на колове покрай пътя. Какво бяха сторили те? Мислеше си, че в историята на света може би е имало повече наказания, отколкото престъпления, но намираше малка утеха в това.
Въздухът стана по-разреден и си помисли, че върхът не би трябвало да е далече. Може би утре. Утре дойде и си отиде. Повече не валя, но снегът на пътя беше около десетина сантиметра и бутането на количката нагоре беше изтощително. Колебаеше се дали да не я оставят. Колко от багажа си можеха да носят? Стоеше и оглеждаше голите склонове. Пепелта падаше върху снега като черен покров.
След всеки завой му се струваше, че дефилето ще се появи всеки момент и една вечер той спря, огледа се и го позна. Разкопча яката на канадката си, свали качулката и се заслуша. Вятърът в мъртвите черни стебла на бучиниша. Празният паркинг до мястото, откъдето се откриваше панорамна гледка. Момчето стоеше до него. Там, където той бе стоял със своя баща през една зима много отдавна. Какво е това, татко? — попита то.
Клисура. Ето какво е.
На сутринта минаха през прохода. Беше много студено. Следобед започна да вали отново и те направиха лагера си рано, опънаха брезента над главите си и гледаха как снежинките падат в огъня. На сутринта снежната покривка беше още няколко сантиметра по-дебела, но беше спряло да вали и бе толкова тихо, че почти чуваха ударите на сърцата си. Той сложи дърва върху въглените, съживи огъня и нагази в преспите, за да извади количката от снега. Разрови консервните кутии и се върна обратно. Сетне двамата седнаха край огъня и изядоха последните си бисквити и няколко наденички от консерва. В джоба на раницата си мъжът беше намерил още малко какао, което сега приготви за момчето, а на себе си сипа чаша гореща вода и започна да я подухва, за да не се опари.
Обеща да не правиш това, каза момчето.
Какво да не правя?
Знаеш какво, татко.
Той върна горещата вода обратно в тигана, взе чашата на момчето, отсипа си малко от какаото в своята и му я подаде.
Трябва да те следя през цялото време, каза момчето.
Знам.
Ако човек нарушава малките си обещания, ще наруши и големите. Така си ми казвал винаги.
Знам. Но няма да го направя.
Спускаха се цял ден надолу по склона, който гледаше на юг. Количката спираше да върви в по-дълбоките преспи и трябваше да я тегли с една ръка, проправяйки пъртина пред нея. Навсякъде другаде освен в планината можеха да намерят нещо, което да използват като шейна. Стар пътен знак или ламарина от покрив. Парцалите около краката им подгизнаха и през целия ден им държаха мокро и студено. Мъжът се облегна на количката, за да си поеме дъх, докато момчето го чакаше. По едно време от планината се чу силен трясък. Сетне още един. Това е само падащо дърво, каза той. Всичко е наред. Момчето гледаше мъртвите дървета край пътя. Всичко е наред, каза мъжът. Всички дървета на света ще паднат рано или късно. Но не върху нас.
Откъде знаеш?
Просто знам.
Не след дълго стигнаха до падналите на пътя дървета, където трябваше да разтоварят количката и да пренесат всички неща на ръка над полегналите стволове, за да ги натоварят отново от другата страна. Момчето намери няколко играчки, които беше забравило. Избра си един жълт камион, сложи го най-отгоре върху брезента и така продължиха по пътя.
Направиха си лагер до един замръзнал крайпътен поток. Вятърът беше издухал пепелта от леда, който изглеждаше черен, и потокът се виеше през гората като базалтова лента. Отидоха за дърва до северния склон, където беше по-сухо, довличайки цели клони. Накладоха огъня, опънаха брезента и по колчетата окачиха мокрите си дрехи, от които се заиздига воняща пара. Седяха загърнати голи в завивките си, а мъжът държеше краката на момчето до корема си, за да ги стопли.
Детето се събуди, скимтейки в нощта, и мъжът го прегърна.
Шт, каза той. — Шт. Всичко е наред.
Сънувах лош сън.
Знам.
Да ти кажа ли какво стана?