На хората?
Хората, които ни дадоха всичко това.
Е, предполагам, че можем да им благодарим.
Ще го направиш ли?
А защо не го направиш ти?
Не знам как.
Разбира се, че знаеш. Просто трябва да кажеш благодаря.
Момчето се взираше в чинията си. Изглеждаше объркано. Мъжът тъкмо се канеше да заговори, когато то каза: Благодаря ви за всичката тази храна. Знаем, че вие сте я пазили за себе си и ако бяхте тук, ние никога нямаше да ядем от нея, дори да умирахме от глад. Съжаляваме, че не сте могли да си я изядете и се надяваме, че сте се спасили в рая при Бог.
Детето вдигна глава. Така добре ли е? — попита то.
Да, мисля, че е добре.
Момчето не искаше да стои само в бункера. Затова следваше мъжа напред-назад през ливадата, докато той носеше пластмасови кани с вода в банята, която беше в задната част на къщата. Те взеха малката газова печка с тях и няколко тенджери, загряха вода, сипаха я във ваната и сетне добавиха студена вода от пластмасовите кани. Отне им много време, но той искаше водата да е добра и топла. Когато ваната беше почти пълна, момчето се съблече, пристъпи, треперещо, във ваната и седна. Мършаво, мръсно и голо. Беше обгърнало раменете си. Единствената светлина идваше от назъбената дюза на газовата печка. Как е? — попита мъжът.
Топло най-накрая.
Топло най-накрая?
Да.
Откъде ти дойде това на ума?
Не знам.
Добре. Топло най-накрая.
Той изми мръсната му сплъстена коса и го изкъпа със сапун и гъба. Източи мръсната вода от ваната, поля го с чиста вода от тенджерата и го уви първо с кърпа, а после и с одеало. Вчеса косата му и го погледна. От момчето се издигаше пара. Добре ли си? — попита той.
Студено ми е на краката.
Ще трябва да почакаш малко да се изкъпя и аз.
Побързай.
Мъжът се изкъпа, излезе от ваната и натика във водата вонящите им джинси с помпата за чистене на тоалетна. Готов ли си? — попита момчето.
Да.
Той завъртя колелцето на газовата печка, докато пламъкът изпращя и угасна, сетне включи фенерчето и го сложи на пода. Седнали на ръба на ваната, те обуха обувките си, мъжът подаде тенджерата и сапуна на момчето, а той самият взе печката, малката газова бутилка и пистолета. Наметнати с одеалата, те минаха през двора, упътени към бункера.
Седяха на по-малкото легло с шахматна дъска между тях, облечени в нови пуловери и чорапи и наметнати с нови одеала. Мъжът беше запалил една малка отоплителна печка на газ и пиеха Кока-Кола от пластмасови чаши. Малко по-късно той отиде в къщата, изстиска двата чифта джинси и когато се върна, ги окачи да изсъхнат.
Колко време можем да останем тук, татко?
Не дълго.
Колко време е това?
Не знам. Може би още един ден. Или два.
Защото е опасно ли?
Да.
Мислиш ли, че те ще ни намерят?
Не, няма да ни намерят.
Но може и да го направят.
Не, няма. Няма да ни намерят.
По-късно, докато момчето спеше, той отиде в къщата и изкара част от мебелите на моравата. Сетне дотътри един дюшек и го сложи върху капака. Спусна се няколко стъпала надолу и внимателно придърпа дюшека върху шперплата, така че да покрие вратата към бункера напълно. Не беше кой знае каква хитрост, но пак беше по-добре от нищо. Седна на леглото и под светлината на газовата лампа започна да дяла с ножа си фалшиви куршуми от един намерен навън клон, като пробно ги пъхаше в барабана на револвера. Оформяше върховете им с острието, сетне ги овалваше със сол и ги намазваше с пепел, докато добиеха цвета на олово. Когато разполагаше вече с пет, той ги пъхна един по един в отворите на барабана, затвори оръжието, обърна го към себе си и го погледна. Дори от толкова близо пистолетът изглеждаше зареден. Доволен от постигнатото, той го сложи до себе си и стана да пипне крачолите на джинсите, които съхнеха над газовата печка.
Беше запазил шепа празни гилзи за пистолета, но те бяха изгубени заедно с всичко останало. Трябваше да ги държи в джоба си. Сега нямаше нито една. Предполагаше, че би могъл да ги презареди, използвайки патроните 45-и калибър. Запалителните капсули вероятно щяха да паснат, ако успееше да ги извади, без да ги повреди. Щеше да остърже куршумите до необходимия размер с макетното ножче. Стана и направи последен оглед на запасите. Завъртя колелцето на газовата лампа, докато пламъкът изгасна, целуна момчето, пропълзя в леглото под чистите завивки, погледна още веднъж този малък рай, който потрепваше под оранжевата светлина на отоплителната печка, и заспа.