— Не знам. — Сви рамене.
— Ема, ако това между теб и Дру е сериозно, баща ти ще открие, рано или късно.
— Знам. Само се моля да бъде по-късно.
Но не стана много по-късно.
Ема се наслаждаваше на сутрешното слънце от терасата на стаята си в Рим. Все още бе по халат и кафето й изстиваше. Преглеждаше последните снимки. Събираше ги не само за Пит, но и заради зародилата се идея за книга.
Усмихна се и измъкна любимата си снимка на Дру. Беше я направила в сенчестите алеи на Боа дьо Булон. А веднага след това той я бе целунал и й бе казал, че я обича.
Обичаше я. Затвори очи и се протегна. Надяваше се, копнееше, но дори не би могла да си представи щастието, което изпита, когато той го каза. И сега можеше вече да мечтае да бъде винаги с него, да се люби с него, да се омъжи за него, да създадат семейство.
Тя наистина ужасно желаеше всичко това. Човек, който да я обича, собствен дом, деца. Ще бъдат щастливи, толкова щастливи! Коя жена би могла да разбере по-добре живота и проблемите на един музикант от дъщерята на музикант?
След турнето ще започнат да правят планове.
Някой почука на вратата и прекъсна мислите й. Реши, че Дру идва да закусят заедно, както вече бе правил един-два пъти. Когато видя баща си, я обзе леко безпокойство.
— Татко! Не вярвам на очите си, излязъл си от стаята преди обяд.
— Може да съм ясновидец. — Приближи се към нея. В ръката си държеше сгънат вестник. Погледна към леглото, след това към дъщеря си. — Сама ли си?
— Да. — Изгледа го учудено. — Защо? Нещо не е ли наред?
— Ти ще кажеш. — Подаде й вестника. Тя го разгърна и на първата страница видя себе си и Дру. Не бе необходимо да знае италиански, за да разбере какво пишат. От снимката беше ясно: издебнали ги бяха прегърнати, в очите й имаше нежност и любов.
Не знаеше къде е направена. Но нямаше и значение. Важното бе, че отново се ровеха в личния й живот.
Ема запрати вестника в ъгъла, след това излезе на балкона. Задушаваше се.
— Проклети да са — каза тихо и удари с юмрук по парапета. — Защо не ни оставят на мира?
— Откога излизаш с него, Ема?
Погледна го през рамото си.
— От началото на турнето.
Брайън пъхна ръце в джобовете си.
— Значи от седмици. От седмици и ти не си, си направила труда поне да ме уведомиш.
Отметна косата си и се обърна.
— Вече съм на двадесет и една, татко. Не съм длъжна да искам разрешение на баща си, за да отида на среща.
— Ти си криела от мен! По дяволите, влез вътре! — изкрещя той. — Гадните фоторепортери сигурно се насочили вече обективите си насам.
— Това променя ли нещата? — попита тя, без да помръдне. — Всичко, което правим, в края на краищата става публично достояние. Това е част от цената. — Тя посочи към купищата снимки на масата. — По дяволите, аз самата върша това.
— Не е същото и ти го знаеш. — Замълча и прокара яростно ръка през косата си. — Но това вече няма значение. Искам да знам какво става между теб и Дру.
— Искаш да ме попиташ дали спя с него? Не, не още. — Вкопчи се с две ръце в парапета. — Но това въобще не е твоя работа, татко. Точно както ми каза преди години, че сексуалният ти живот няма нищо общо с мен.
— Аз съм твой баща, по дяволите! — Замисли се. Изведнъж осъзна, че вече е баща на голяма жена. Изчака, докато се убеди, че гласът му ще прозвучи спокойно. — Ема, обичам те и се тревожа за теб.
— Няма защо да се тревожиш. Знам какво правя. С Дру се обичаме.
Не можа да отговори. Механично вдигна изстиналото й кафе и го изпи. Чу се меко прошумоляване на крила. Един сив гълъб прелетя над терасата.
— Познаваш го едва от две-три седмици.
— Изкарва си хляба като китарист — напомни му тя. — Би било смешно, ако започнеш да го критикуваш за това.
— Последното нещо, което бих пожелал за теб е да те видя влюбена в някого от професията. За Бога, Ема, ти поне знаеш какво означава това: напрежение, работа, стремеж да си винаги на върха. За това момче знам само, че е амбициозно и талантливо.
— Знам за него всичко, което ме интересува.
— Говориш детинщини. За съжаление ти не можеш да си позволиш да вярваш на един човек само защото лицето му е хубаво и казва, че те обича. Имаш прекалено много пари и твърде много власт.
— Власт?
— Няма човек, който да ме познава и да се усъмни, че ще направя всичко за теб. Всичко, за което ме помолиш.
Едва след минута успя да схване значението на думите му. Яростни сълзи замъглиха погледа й, когато се приближи към него.