— Значи това е? Мислиш, че Дру се интересува от мен заради парите и защото се надява да му помогнеш в кариерата? Значи не е възможно той или който и да е друг мъж да ме хареса, да се влюби в мен? Само в мен.
— Разбира се, че е, но…
— Не, ти мислиш точно това. В края на краищата, как може някой да ме погледне и да не види теб? — Тя излезе и се подпря с длани на парапета. Слънцето отразяваше лещите на обективите долу в градината. На нея не й пукаше. Нека си правят снимки. — Не се ли е случвало по-рано? Да, случваше се: „Ема, да вечеряме в петък. Между другото, ще осигуриш ли билети на братовчед ми за концерта на баща ти в Чикаго?“
— Ема, съжалявам. — Посегна към нея, но тя рязко се отдръпна.
— За какво? Ти наистина нищо не би могъл да направиш, нали? А аз свикнах да живея така, дори се забавлявам. Но този път намерих мъж, който ме харесва, който се интересува от чувствата и мислите ми. Единственото му желание е да бъда с него. А ти искаш да развалиш това!
— Не искам. Но не искам да те видя наранена.
— Ти вече ме нарани. — Очите й бяха сухи, когато го погледна. — Остави ме на мира, татко. Остави и Дру на мира. Кълна ти се, че ако се намесиш, никога няма да ти простя.
— Няма да се меся. Искам само да ти помогна да не направиш грешка.
— Грешката ще бъде моя. А ти също грешиш. От години наблюдавам, че правиш само онова, което искаш и с когото си поискаш. Ти избяга от щастието си, татко. Аз няма да избягам от моето.
— Добре си се научила да ме измъчваш — каза тихо. Излезе от стаята и я остави сама.
Дру прегърна Ема през раменете. Стояха на друга тераса, в друг град. Старомодната изисканост на хотел „Риц“ в Мадрид не впечатляваше Ема. Не я вълнуваше нито песента на фонтаните, нито уханието на цветята в градината. Все пак ръката на Дру й действаше успокояващо и тя потърка страната си в нея.
— Не искам да те вижда тъжна, Ема.
— Не съм тъжна. Може би малко изморена, но не и тъжна.
— Откакто стана разправията с Брайън, ти си разстроена. И то заради мен. — Отдръпна ръката си и се отдалечи. — Последното нещо, което съм искал, е да ти създавам неприятности.
— Няма нищо общо с теб. — Той се обърна и на лунната светлина очите му изглеждаха тъмни. — Наистина няма. Той щеше да реагира така независимо с кого излизах. Татко винаги е бил прекалено предпазлив. Главно заради… онова, което се случи на брат ми.
Целуна я нежно по слепоочието.
— Знам, че е било много тежко за теб, за него, но това е станало много отдавна.
— Някои неща никога не се забравят. — Тя усети хлад в горещата лятна нощ и потрепери. — Разбирам го как се чувства, затова ми е толкова трудно. Всичко е дал за мен.
— Той те обожава. Може да се види в очите му всеки път, когато те погледне. — Погали я по бузата. — Знам и какво чувства.
— Аз също го обичам. Но не искам той да ми определя как да живея. Убедена съм в това от доста време.
— Той не ми вярва. — Запалката му светна. Разнесе се острият аромат на тютюн. — Не го обвинявам. За него аз съм на първото стъпало и все още пробивам пътя си нагоре.
— Ти не се нуждаеш от мен, за да се издигнеш до върха.
Той издиша дима.
— И все пак аз го разбирам. И двамата сме луди по теб.
Тя се приближи и го целуна по рамото.
— Дру, той ще разбере. Просто не е свикнал с мисълта, че съм голяма. И съм влюбена.
— Само ти би могла да го придумаш. — Хвърли цигарата си и я прегърна. — Радвам се, че не искаше да излизаме тази вечер.
— Не си падам по клубове и партита.
Старомодно момиче! — Устните му леко докоснаха нейните.
— Имаш ли нещо против?
— Да прекараме вечерта насаме? — Плъзна ръце по тялото й. — Изглеждам ли ти на луд?
— Изглеждаш страхотно. — Дъхът й секна, когато пръстите му леко докоснаха гърдите й. Бяха малки и твърди. Тя потрепери и той почувства, че се възбужда.
— Сладката ми — прошепна той. — Винаги си толкова сладка. — Устата му се впи в нейната жадно, настойчиво и страстно. Поведе я към леглото. — Турнето почти свършва.
— Да. — Тя отметна глава назад, когато той я зацелува по шията.
— Ще се върнеш ли в Лондон, Ема?
Тя отново потръпна. За пръв път й намекваше, че има сериозни намерения.
— Да. Ще се върна в Лондон.
— Ще имаме много такива нощи. — Положи я на леглото, гласът му бе все така ласкав, ръцете — нежни. — Нощ след нощ заедно. — Опитните му ръце внимателно издърпаха блузата от панталоните й. — Ще мога да ти докажа много пъти какво изпитвам към теб. Колко много те желая. Нека ти покажа, Ема.
— Дру. — Тя простена името му, когато езикът му погали заоблената й гръд. Удоволствието и страстта я заливаха. „Сега — каза си тя, когато дългите му пръсти се плъзнаха по кожата й. — Сега.“