Десетина бели, ухаещи на жасмин свещи чакаха да бъдат запалени. Шампанското се изстудяваше в кристална кофичка. Радиото свиреше тихо.
Дълго лежа в ухаещата вана. Сложи крем и пудра на цялото си тяло и малко повече парфюм на всяка пулсираща точка. Искаше тялото й да е съвършено — както стаята, както нощта. Дълго разресва косата си. С огромно удоволствие облече белия копринен, обшит с дантели пеньоар.
Според отражението в овалното огледало тя наистина изглеждаше като младоженка. Затвори очи, за да се почувства наистина такава. Нейната първа брачна нощ. Най-красивата нощ в живота й. Дру ще влезе. Ще я погледне. Златистокафявите му очи ще потъмнеят. Ще бъде мил, нежен, търпелив. Тя почти усещаше дългите му, уверени пръсти да докосват кожата й. Ще й каже колко много я желае. След това ще я отнесе до спалнята и ще го докаже. Търпеливо. Нежно. Страстно.
Към десет часа стана неспокойна. Към единадесет се разтревожи. Към полунощ полудяваше. Позвъни в студиото и разбра, че си е тръгнал преди часове.
Въображението й рисуваше ужасни картини. Бързал е да се върне, нетърпелив да започнат съвместния си живот в голямото, меко легло. Бил е невнимателен и колата му… Докторите, полицията не знаят къде да я намерят. Вероятно сега Дру лежи ранен на някое болнично легло и вика името й.
Бе започнала да прави списък на болниците, когато чу ключът да се превърта в ключалката. Преди той да успее да отвори вратата, тя изтича, отвори я широко и се хвърли на врата му.
— О, Дру, толкова се изплаших!
— Спокойно, спокойно. Разтревожихме се, нали!
Той бе пиян! Отдръпна се и го изгледа.
— Пил си.
— Просто отпразнувахме с момчетата. Човек не се жени всеки ден, нали?
— Но ти… Каза, че ще се прибереш към десет.
— За Бога, Ема, нима почваш да се заяждаш от първия ден?
— Не, но… тревожех се, Дру.
— Добре де, сега съм тук, нали! — Помъчи се да свали якето си. Не се напиваше често, но тази вечер питиетата лесно вървяха едно след друго. Бе изкачил още едно стъпало нагоре. — Я се погледни. Срамежлива младоженка. Прекрасна, прекрасна Ема — цялата в бяло.
Тя наистина се изчерви и се смути. В очите му пламна желание.
— Исках да съм красива за теб. — Доверчиво се отпусна в ръцете му и вдигна към него устните си.
Устата му беше свирепа и гореща. Той я нарани. Захапа долната й устна и я притисна силно.
— Дру. — Тя се опита да се отдръпне назад, изплашена от внезапно нахлулия спомен за Блекпуул в лабораторията й. — Дру, моля те.
— Тази нощ номерът няма да мине. — Сграбчи косата й и я приближи до себе си. — Твърде дълго ме накара да чакам, Ема. Тази нощ нямаш извинения.
— Не, не. Аз просто… Дру, не можем ли…
— Сега си моя жена. Ще го направим както аз искам.
Събори я на пода, без да обръща внимание на молбите и опитите й да се освободи. Ръцете му грубо разкъсаха ефирната дантела, разголиха гърдите й. Започна да ги смуче и да ги мачка. Грубостта му я изплаши. „Така ли трябва да го направим — на пода в стаята, обляна от светлина, разкъсаните дрехи“ — помисли си Ема.
Пръстите му се впиха в бедрата й. Той яростно я целуна. Задавена от миризмата на уиски, тя се опита да изговори името му. Когато започна да се съпротивлява, сграбчи ръцете й и грубо я облада.
Тя изкрещя както от болката, така и от шока. Той продължи с пъшкане и ръмжене. Когато свърши, претърколи се на една страна и веднага заспа. Ема се разрида.
На сутринта бе преизпълнен от разкаяние, срам и нежност. Със сенки под очите и треперещ глас проклинаше и молеше за извинение. Наистина жалко извинение — бил е пиян, но единствената причина да се държи като чудовище. Когато я прегърна нежно, погали я по косата и зашепна обещания, тя му повярва. Като че ли друг мъж я беше, обладал през първата брачна нощ, за да й покаже колко груб може да бъде сексът. Сега съпругът й бе толкова нежен. Когато завърши денят, тя лежеше доволна в ръцете му и заспа, преизпълнена с розови мечти за бъдещето.
Майкъл се заклатушка към мивката. Имаше намерение да се захване с чиниите. Намерението му беше в действителност толкова твърдо, че се учуди, като намери мивката все още пълна и стойката до нея в безпорядък. Погледна ги неодобрително. Цяла седмица бе работил по две смени и се чудеше защо вещи като чиниите не се грижат сами за себе си.