Великодушно реши най-напред да се заеме с тях, а след това да закуси. Събра чиниите, купите, чашите, вилиците и ги изхвърли в кофата за боклук. Всичките бяха картонени или пластмасови — това би ужасило майка му, но много подхождаше на Майкъл. Въпреки скромността си кухнята му можеше да се похвали със съдомиялна машина, която така и не се ползваше.
Доволен от себе си, започна да рови в шкафа, бутна шише салца и бурканче маргарин. Остави ги настрана и грабна кутия с житни ядки. Сина малко в купата и ги заля с горещо кафе.
Този деликатес бе открил съвсем неочаквано след друга безсънна нощ. Тогава, почти приключил закуската, откри, че кафето е сипано върху житните ядки, а млякото още е в пластмасовата си опаковка. От тогава Майкъл се отказа от млякото. Преди да успее да се отпусне с удоволствие, чу тропане на задната врата.
Когато отвори вратата, бе поздравен буйно от огромно куче.
— Не се опитвай да ме гримираш. — Отмести грамадните му лапи от голите си гърди. Лапите тупнаха на пода, но по-голямата част от калта остана върху Майкъл.
Конрой с неизвестно родословие — седна на линолеума и се озъби. Миришеше ужасно, но това явно не го притесняваше. Козината му беше сплъстена и пълна с бодли. Майкъл трудно можеше да си представи, че преди по-малко от две години той бе малко, подскачащо кученце. Когато порасна, Конрой погрозня. Но и тази малка шега на природата не го притесняваше.
Кучето продължи да се зъби дори когато вдигна лапа — жест, който и двамата знаеха, че не съдържа никакво подмазване.
— Няма да ти стисна лапата. Не знам къде си бил. Върнал си се отново при оная кучка, нали?
Конрой изви очи наляво. Ако можеше да свирне през зъби, сигурно щеше да го направи.
— Не се опитвай да отричаш. Прекарал си целия уикенд в търкаляне в мръсотията с онази безпризорна кучка. Без да помислиш изобщо за последствията или за чувствата ми. — Майкъл се обърна и отвори хладилника. — Ако още веднъж я начукаш, сам се оправяй. Предупредих те. Внимавай със секса. Сега сме в осемдесетте години, мъжкар такъв.
Подхвърли му парче салам, което Конрой хвана във въздуха и глътна наведнъж. Хвърли му още две парчета, преди да седне и да се заеме отново с напоените в кафе житни ядки.
Животът му харесваше. Правилно реши да се премести в предградията. Имаше всичко, което искаше: чудесна малка полянка, за която да мърмори, че е за косене, няколко големи дървета и онова, което бе останало от цветната леха на предишния собственик.
Беше решил да се занимава с градинарство, но го изостави, когато се убеди в некадърността си. Но затова пък никой не ругаеше Конрой, когато изровеше някое цвете.
Купи малкото, тухлено ранчо веднага след кратката и необмислена връзка с Енджи Паркс. Единственото нещо, което научи от нея освен сексуалните перверзни, беше, че той, Майкъл Кесълринг, е и винаги ще бъде от средната класа.
Когато я видя в ролята на Джейн Палмър, усети зловещи тръпки. Разбра, че е играела тази част от ролята си с него през онези три шеметни месеца, когато бяха любовници.
Да гледа този филм, за него беше нещо като тест, за да се убеди, че се е излекувал и от последните остатъци от нездравословното си увлечение по нея. Почувства само неудобство при вида на разголените й гърди. Знаеше, че тя само изпълнява ролята и въпреки това имаше чувството, че е спал с майката на Ема.
Седнал в тъмната зала, се попита дали Ема ще гледа филма.
Не обичаше да мисли за нея.
Имаше връзки и с други жени. Имаше и работата си. Вече се чувстваше по-уверен. Примиряваше се с дългите часове в проследяване и засади и достатъчно ценеше живота си, за да не се хваща бързо за пистолета.
— Вчера стреляха по мен — каза той с желание да поговори с Конрой. Кучето с безразличие започна да се чеше от бълхи. — Ако онзи перверзен тип имаше късмет, ти щеше да останеш на студено, приятелче. Не се залъгвай, че онази кучка ще те прибере.
Конрой се огледа, облиза се и продължи с бълхите.
— Ще се поразходим до ветеринарния доктор — промърмори Майкъл и привърши закуската. — Само едно посещение и две срязвания и земният ти път ще приключи. — Доволен, отговори вестника.
Както обикновено съобщаваха за последните терористични акции в Близкия изток, имаше няколко жалвания на икономисти. На втора страница, долу, имаше статия за залавянето и арестуването на някой си Ник Акселрод — незначителен човечец, който под въздействието на силно депресивни средства бе насякъл любовницата си.
— Ето го човека — обясни Майкъл на Конрой. — Намерих го в един апартамент в търговската част на града да стреля по стените и да призовава Исус. Гледай тук е името ми. Детектив Майкъл Кесълринг. Предполага се, че това съм аз. Ако не те интересуват новините, защо не свършиш нещо полезно, като например да ми донесеш цигарите. Хайде, търси!