Иначе Ема харесваше високия таван на спалнята, орнаментираните перила, навитата стълба, вдлъбнатите в стените ниши и шахматно подредените кафяви и бели плочки в преддверието.
Бе помолила Бев да се заеме с обзавеждането, разчитайки на вкуса и на компанията й за известно време. Така преместването от старото жилище щеше да е по-малко болезнено. Трябваше да признае, че апартаментът е приятен. Задоволяваше жаждата си за старинни предмети и се обзаведе със смесица от дреболии в стил „кралица Ан“ и поостарял, простодушен поп арт.
Харесваше високите прозорци, малкия остъклен балкон, където посади декоративни растения. Бе доволна, че се намира близо до апартамента на Джоно. Виждаше го почти всеки ден. Заедно обикаляха за старинни предмети, нещо, което бе досадно за Дру. Обикновено Джоно се отбиваше един-два пъти седмично да вечерят заедно. След като не получи бащиното си одобрение, поне се утешаваше с Джоновото. С Дру си говореха за музика и Ема се зарадва, когато двамата започнаха да пишат заедно песен.
Тя се зае да създаде истински дом за двамата и за децата, които все още не можеше да зачене.
Ема бе изненадана и доволна, че Дру също желае деца. Каквито и да бяха несъгласията им, каквито и различия да бяха открили във вкусовете и гледните си точки, това беше общата им мечта.
Мечтаеше да забременее, да чувства как детето на Дру расте в нея. Понякога си представяше как двамата се разхождат с количка в парка. Дали щяха да се усмихват така самодоволно, както други млади родители?
Повтаряше си да бъде търпелива и че това време ще дойде. Казваше си, че причината е в стреса. Започне ли да изпитва удоволствие от любовния акт, ще стане.
Когато задуха пролетният вятър, тя направи десетки снимки на бременни жени, бебета и едва прохождащи дечица в парка. Гледаше ги как се забавляват. И завиждаше.
Отказа се от студиото и от книгата, но продължи да продава снимките си. Доставяше й удоволствие да се занимава с дома си и същевременно в свободното си време да прави снимки. Започна да колекционира готварски книги, да гледа кулинарни предавания по телевизията. Радваше се, когато Дру оценяваше опитите й да сготви яденето точно по рецептата. Той се отнасяше с пълно безразличие към работата й като фотограф и тя престана да му показва снимките и да споделя плановете си. Много по-доволен бе, когато я виждаше да домакинства. През първата година от съвместния им живот тя с радост му се подчиняваше.
Когато тялото й периодично я информираше, че не е бременна, нарочно се залавяше за работа, за да прикрие разочарованието си. Мъчеше се да не се чувства виновна, макар че Дру всеки пит се мръщеше.
От безличното й ежедневие я изтръгна Ръниън. С бутилка шампанско в едната ръка и букет лалета в другата Ема се втурна в апартамента.
— Дру! Дру, вкъщи ли си?
Постави бутилката на земята и включи радиото.
— Ще изключиш ли това нещо! — Дру се появи горе на стълбището само по долнище на анцуга. Сутрин винаги бе в лошо настроение. — Нали знаеш, че работих до късно снощи. Не искам чак толкова много. Само малко тишина сутрин.
— Извинявай. — Бързо изключи радиото и продължи по-тихо. Няколко месеца брачен живот я бяха научили, че преди закуска Дру е готов да се възпламени като експлозив. — Не знаех, че още си в леглото.
— Някои хора се справят с работата си и без да стават призори.
Притисна цветята по-силно. Точно сега не искаше да започват отново със споровете.
— Да ти приготвя ли кафе?
— Може. Повече няма да мога да заспя.
Ема занесе цветята и виното в кухнята. Стаята беше тясна, но от остъкления ъгъл за закуска изглеждаше просторна. Беше го направила в бяло и синьо: блестяща тъмносиня висока маса, бели уреди и прибори, бледосини и бели плочки за пода. Стар кухненски бюфет, който сама бе боядисала в бяло, стоеше в ъгъла. На него бяха подредени кобалтово сини чаши.
Ема поля трите кактуса и след това започна да приготвя закуската. Три пъти седмично идваше прислуга, но тя обичаше да готви почти толкова, колкото и да проявява хубава снимка. Преди да смели кафето, сложи любимата наденица на Дру на грила.
Когато той влезе малко по-късно, все още гол до кръста и небръснат, приятната миризма все пак подобри настроените му. Обичаше да я вижда около печката. Всеки път си казваше, че не е важно коя е, нито колко е тлъста банковата й сметка — тя му принадлежеше.
Той се приближи и я целуна по врата.
— Добро утро. — Усмивката, с която му отвърна, угасна, когато пусна ръцете си надолу и застиска гърдите й.