Групичка съвсем непознати хора весело смъркаха кокаин в гостната — стаята, която се надяваше скоро да превърне в детска.
Дру обеща, че това няма да се повтори.
— Вкисната си, защото Мариан не дойде.
„Не е поканена“ — коригира го наум Ема.
— Не е заради нея.
— Откакто се е върнала, ти прекарваш повече време с нея в онова студио, отколкото с мен.
— Дру, не съм я виждала почти две седмици. Толкова съм заета, не ми остава време.
— Винаги обаче ти остава време да ми развалиш настроението.
Тя рязко се отдръпна. Вбесена, отхвърли настрана ръцете му, преди да успее да я сграбчи отново.
— Качвам се горе да си легна.
Без да обръща внимание на виковете и смеховете около нея, си проправи път през тълпата. Той я настигна на стълбите. Зверското ощипване й показа, че и той е вбесен колкото нея.
— Остави ме — каза тя шепнешком. — Предполагам, че не искаш да се бием тук, пред приятелите ти.
— Тогава — горе. — Пръстите му се впиха и извиха ръката й толкова силно, че тя извика. След това той я повлече нататък.
Беше готова да се карат. Дори се надяваше на скандал. Но когато влезе в спалнята, застина.
Пред старинното й огледало разпределяха порции кокаин. Четирима, наведени над тоалетната й масичка, вдишваха белия прах и се кикотеха. Старите шишенца парфюм, които колекционираше, бяха разпилени. Едно от тях лежеше счупено на земята.
— Вън!
Четири пъти усмихнати лица я изгледаха.
— Казах, вън! Вън от стаята ми, по дяволите! Вън от къщата ми, по дяволите!
Преди Дру да успее да я спре, тя сграбчи най-близко стоящия, два пъти по-едър от нея човек и го задърпа.
— Ей, виж, ще делим.
— Вън — повтори тя и го заблъска към вратата.
Те бързо се изнизаха навън. Една от жените се позадържа и потупа приятелски Дру по бузата. Ема затръшна вратата след тях и се обърна към съпруга си.
— Аз съм дотук. Това е всичко, което съм в състояние да понеса, Дру. Искам тези хора да се махнат и никога да не се връщат.
— Така ли? — попита той тихо.
— За теб няма ли значение? Въобще ли не ти прави впечатление? Исусе, та това е нашата спалня, Дру! Погледни нещата ми. Бяха в гардероба. — Започна да прибира яростно купчина копринени дрехи и бельо. — Един Господ знае какво са откраднали или счупили този път, но това не е най-страшното. Изобщо не познавам тези хора, а те се дрогират в моята спалня. Не искам наркотици в моята къща.
Видя го, че рязко се обръща. Ръката му се стовари с така сила върху лицето й, че тя полетя и се строполи. От разцепената й устна потече кръв.
— Твоята къща? — Издърпа я грубо и я изправи. Блузата й се разкъса. После отново я блъсна. Този път тя падна върху нощната масичка. Любимата й лампа „Тифани“ се счупи с трясък на земята. — Разглезена малка кучка! Твоя ли е къщата?
Вцепенена от уплаха, за да се отбранява, тя само се сви, когато я доближи. Вдигна я отново и я хвърли на леглото. Оглушителната музика заглуши вика й.
— Нашата къща! Натъпчи си в мозъка, че тя е толкова твоя, колкото и моя. Всичко е колкото твое, толкова и мое. Въобще си избий от главата, че можеш да ми нареждаш какво да правя. Да не мислиш, че можеш да ме унижиш така и да се измъкнеш безнаказано?
— Не съм… — Гласът й пресекна, а раменете й се свиха, защото той отново вдигна ръка.
— Така е по-добре. Ще ти съобщя кога бих желал отново да чуя хленченето ти. Винаги си постигала своето, нали, Ема? Добре — и тази нощ няма да е изключение. — Вдигна телефона и го изскубна от кабела. — Ще си останеш тук. — Запокити в стената телефона, излезе с трясък и заключи вратата след себе си.
Остана свита в леглото. Дишаше тежко и във вцепенението си не усещаше болките от ударите и синините. „Кошмар“ — помисли си тя. Имала е и други кошмари. Спомни си виковете и ударите, с които бе живяла през първите три години от живота си.
„Разглезена, малка кучка.“ — Чий беше гласът — на Джейн, или на Дру?
Разтреперана, протегна ръка към малкото черно кученце от детинството си, което лежеше на възглавницата. Обгърна го с ръце и плака, докато заспи.
Тя спеше, когато той отключи вратата на другия ден сутринта. Застанал на прага, Дру я наблюдаваше с безразличие. Едната страна на лицето й бе подута. Ще се наложи да не излиза навън два-три дни.