Смътно си спомняше, че Дру й бе избрал роклята. А може би не беше й я избрал той? Не беше сигурна.
— И го беше прегърнала. Позволи му да те опипа там, пред всички. Искаш го, нали?
Тя кимна. Когато прегърна Майк, за миг почувства нещо. Не си спомняше какво. Вече нищо не можеше да си спомни.
— Няма да се виждаш с него, нали?
— Не.
— Никога.
— Никога.
— И няма да обличаш тази курвенска рокля. — Дръпна с ръка корсажа и го раздра до талията. — Заслужваш наказание, нали, Ема?
— Да. — От време на време изпадаше в безсъзнание. Разляла е парфюма на майка си. Не трябва да докосва мамините неща. Тя е лошо момиче и трябва да бъде наказана.
— За твое собствено добро.
Извика отново, когато започна да я налага с колана си. Писъците й спряха далеч преди да е свършил.
Глава 32
Този път той не се извини. Нямаше нужда. Десет дни й бяха необходими, за да се оправи. Той непрекъснато й внушаваше, че сама си е виновна. Нещо й подсказваше, че е психически неуравновесен, но когато започнеше да се държи като любящ съпруг, съмненията й се разсейваха.
Опитваше се да го оправдае, като си мислеше, че е била егоистка — интересуваше се само от изложбата си. Пращаше мъжа си да спи сам — колко нощи поред! След това се подигра публично с него, като флиртуваше с друг мъж.
Тя го бе предизвикала и си заслужаваше побоя.
Телефонът звъня непрекъснато няколко дни след изложбата, но тя не отговаряше. В началото устата й бе много подута и я болеше — не можеше да говори. Дру й носеше торбички с лед и я хранеше със супа. Даваше й хапчета, които да притъпят поне малко болките и да й дават възможност да поспи.
След това каза, че хората звънят само за да се свържат с него. Но сега трябва да бъдат само двамата, да си направят бебе.
Нали иска семейство? Нали иска да е щастлива и обичана? Ако не бе загубила толкова време и усилия за работата си, досега да е бременна.
Засипваше я с такива въпроси, докато се възстановяваше и тя се съгласяваше. Но съгласието вече не му бе достатъчно.
Събуди се. Беше тъмно и се чуваше музика. Каза си, че сънува. Стиснала завивките, правеше усилия да се събуди. Но дори с отворени очи, тя ги чуваше — онези странни думи, изпети от мъртвия Ленън. С треперещи пръсти пипнешком затърси копчето на лампата. Но след изщракването светлина не се появи, не прогони сенките на мрака.
Музиката се усилваше и тя запуши ушите си. Въпреки това чуваше. Струваше й се, че пулсира в главата й. Накрая писъците й заглушиха всичко.
— Хайде, Ема. Хайде, хайде. — Наведен над нея Дру галеше косата й. — Пак ли имаш кошмари? Би трябвало да си ги надживяла досега!
— Музиката. — Задъхваше се от ужас и се вкопчи в него. Той беше единствената й стабилна опора и само с него можеше да се измъкне от това море на страх и лудост. — Не беше сън, чух я. Песента… песента, която слушах, когато Дарън беше убит.
— Няма никаква музика. — Остави внимателно дистанционното управление на стереото. Докато тя се притискаше към него, той си помисли, че това е ефикасен начин да я накара да се чувства зависима.
— Чух я. — Между хълцанията долавяше и тракането на зъбите й. — И беше тъмно…
— Много си голяма, за да се страхуваш от тъмнината — каза й нежно. Пресегна се, включи лампата и натисна копчето. — По-добре ли е?
Тя кимна с лице, заровено в рамото му.
— Благодаря ти. — Отпусна се в ръцете му поуспокоена. — Не ме оставяй сама, Дру. Моля те, не ме оставяй сама.
— Винаги ще се грижа за теб. — Усмихна се и продължи да я гали по косата. — Няма да те изоставя, Ема. Не се тревожи.
Около Коледа тя реши, че отново е щастлива. Дру взе в ръцете си всичко: избираше дрехите й, подслушваше разговорите й, изцяло контролираше парите й.
За нея остана да се занимава единствено с апартамента и с него. Няма защо да се напряга и тревожи, да взема решения. Лабораторията и фотоапаратът й бяха заключени. Мисълта за работа я депресираше.
За Коледа й подари крушовиден диамантен медальон. Не знаеше защо, но това я натъжи.
Подложи се на най-различни тестове. Когато най-интимните й проблеми станаха достояние на пресата, тя преглътна мъчително унижението, след това престана да чете вестници. За Ема въобще нямаше значение какво става по света. Нейният свят се състоеше от седем стаи с изглед към Сентръл Парк.
Когато лекарите установиха, че няма никаква физическа пречка да забременее, тя колебливо предложи на Дру да се подложи и той на тест.
Удари я така, че падна в безсъзнание и два дни я държа заключена в спалнята.
Кошмарите я връхлитаха веднъж или два пъти седмично. Понякога я утешаваше и гадеше, докато се успокои. Друг път я наричаше глупачка, сърдеше се, че му пречи да спи и я оставяше да трепери в тъмното.