— По дяволите, Ема, знаеш, че съм зает. Но както винаги ти мислиш само за себе с и.
— Разбира се. Съжалявам. — Тя отстъпи покорно, но този път това бе част от ролята. — Просто много ми се искаше да отидем някъде само двамата. Ще позвъня на Джоно и ще му кажа, че няма да мога да отида.
Дру размисли. Благотворителният концерт беше твърде важен за неговата кариера. Възнамеряваше да се отърве от „Бърдкейдж Уок“ и да започне самостоятелно. В края на краищата той беше звездата, а групата го теглеше назад.
— Мисля, че трябва да отидеш.
Сърцето й почти спря. Напомни си, че трябва да внимава, за да не предизвика съмнения у него.
— Значи ще дойдеш?
— Не. Но мисля, че можеш да се оправиш един ден самостоятелно. А и Джоно ще се грижи за теб. Постарай се да пуснеш някоя сълза и да кажеш „урока“ за трагедията от СПИН.
Облече обикновен черен костюм. Не можеше да вземе нищо повече, тъй като Дру следеше всяко нейно движение.. „На погребение не се отива с екстравагантни дрехи, нали?“ — каза й той. Разреши й чифт черни обувки и една огромна чанта. Провери дори и козметичната й торба, докато тя седеше на леглото.
Тъй като й беше заключил паспорта и кредитните карти, тя беше изцяло зависима от него. Той уреди пътуването й. Полетът от Ла Гуардиа бе в девет и петнадесет сутринта, а трябваше да се върне в десет и двадесет и пет същата вечер. Даде й четиридесет долара. От парите за домакински разходи взе още петнадесет, чувствайки се като крадец. Натъпка ги в обувката. От време на време размърдваше пръстите на крака си, усещаше ги и я обземаше възбуда и срам.
Лъжеше го.
„Никога не ме лъжи, Ема. Винаги ще открия истината и ще те накажа.“ Никога няма да се върне.
„Никога не се опитвай да ме напуснеш, Ема. Ще те открия. Винаги ще те открия и ще съжаляваш.“
Бягаше.
„Никога няма да избягаш толкова бързо, че да се откопчиш от мен, Ема. Ти ми принадлежиш. Ти се нуждаеш от грижите ми, защото постоянно правиш глупости.“
— Ема! По дяволите, Ема, внимавай!
Тя подскочи, защото той я дръпна силно за косата.
— Съжалявам.
— Каква тъпа глупачка си. Кой знае къде си била. Какво ще правиш без мен.
— Мислех си… за Люк.
— Добре, спести ми печалните си физиономии. Лошо ми става от тях. Джоно всеки момент ще дойде да те вземе. — Той се приближи към нея, така че лицето му се оказа на няколко сантиметра от нейното. — Какво ще му кажеш, когато те попита как вървят нещата?
— Че вървят великолепно. Ти съжаляваш, че не можеш да дойдеш, но след като не познаваш Люк, ще се чувстваш като натрапник. — Тя повтори като автомат инструкциите му. — Тръгвам си веднага след службата, защото си малко неразположен и трябва да се грижа за теб.
— Като предана съпруга.
— Да. Предана съпруга.
— Добре. — Колко е покорна. Направо гнусно. Дори не изхленчи, когато я наби предната нощ. Разбира се, внимаваше да не я бие по лицето или там, където ще личи. Ще я набие здравата, когато се върне. Само за да й припомни, че мястото на жената е вкъщи.
И мястото на майка му беше вкъщи, помисли си Дру ожесточено. Но тя беше избягала и го остави на скапания му баща. Ако тъпият старец я беше понатупвал от време на време, тя нямаше да избяга. Усмихна се на Ема. Тогава и майка му щеше да седи като Ема със стиснати в скута си ръце и да прави точно каквото й се нареди. Една жена се нуждае от мъж, който да диктува правилата и да ги налага със сила.
— А може би не трябва да ходиш.
Изпита истинско наслаждение при вида на широко отворените й очи. Страхотно забавление — да размахваш погребението под носа й като лакомство на пръчка.
Ръцете й се изпотиха, но тя продължи да ги държи спокойно в скута си.
— Няма да замина, ако не искаш, Дру.
Тогава той я погали нежно по лицето както някога.
— Не, върви, Ема. Толкова ти отива черно. Сигурна ли си, че оная кучка Мариан няма да дойде?
— Да. Джоно каза, че е заета.
Още една лъжа! Дру направи всичко възможно, за да ги раздели с Мариан. „И добре се справи — помисли Ема изморено, — старата й приятелка вече не звънеше и не смееше да ги посети.“
— Това е чудесно. Но ако разбера, че и тя ще ходи, трябва да се простиш с пътуването. Влияе ти лошо, Ема. Мръсница, преструва се, че ти е приятелка, за да се доближи до баща ти. И след това до мен. Казах ти, че тя се опита да ме съблазни. Помниш ли?
— Да.
— Ах, ето го Джоно. Хайде сега, усмихни се с тъжно сладката си усмивка, която всички знаем и обичаме. — Устните й се разтегнаха механично. — Добро момиче. И не забравяй да споменеш на всеки репортер за благотворителния концерт — инструктира я той, докато слизаха надолу.