Все още имаше моменти, когато вярваше, че той ще се върне при нея и ще я моли да му прости. Във въображението си виждаше как се любят в леглото с червени кадифени завеси. Тялото й е закръглено и свежо като на младо момиче — винаги си се представяше по този начин.
Беше станала огромна. Гърдите й висяха като балони чак до онова, което някога беше талия. Коремът й се беше отпуснал като желе. Трудно й бе да намери вените си, затова премина на кокаин. Все още се опитваше да се боцка, но безуспешно. Липсваше й, жалеше като майка умрялото си дете.
Изправи се и светна нощната лампа. Не обичаше светлината, но сега й трябваше, за да намери лулата. Косата й висеше в безпорядък, а руси бяха останали само краищата. Искаше да я обезцвети с „Клеърол“, но не можеше да открие последната опаковка. Носеше черна дантелена нощница с размери на палатка.
Пушенето я успокои. Лежа в леглото и прави планове. Съзнаваше, че й трябват пари, много пари, за да плати на снабдителя си. Нуждаеше се от нови дрехи и от красиви момчета. Мечтаеше да ходи на партита.
Пушеше и се успокояваше.
знаеше откъде ще намери пари, но трябва да действа много внимателно. От наркотика се почувства уверена. Време беше да се измъкне от затрудненото си положение, като използва скрития си коз.
Порови из тоалетната масичка и откри кутия с принадлежности за писане. Разноцветните листове бяха с нейния монограм. Полюбува им се известно време, след това дръпна още веднъж от лулата, преди да потърси писалката си. Разбира се, ще скъса името от горната част на листа. Да не е глупава.
Писа като дете, бавно, изплезила език от усърдие. Толкова беше доволна от написаното, че забрави да махне името си. В кутията имаше марки. Залепи три, като си тананикаше. Толкова са красиви! Добави още една, след това се загледа в художественото си творение. За момент се замисли за адреса и отново започна да пише.
Кесълринг, полицейски детектив
Лос Анджелис, Калифорния
САЩ
Замисли се, добави „Бързо!“ в ъгъла и го подчерта.
След това тръгна из стаите, за да търси подходящо скривалище за писмото. Отби се в кухнята и изяде цяла кофичка сладолед, като загребваше с голяма лъжица. Загледа писмото, което държеше в ръка.
— Глупаво момиче — промърмори тя, имайки предвид последната си прислужница. — И едно проклето писмо не е способна да пусне. Ще я изгоня. — Изпълнена с негодувание, тя се заклатушка навън и с голямо усилие се наведе да бутне плика под входната врата. Качи се обратно горе и се „надруса“ до самозабрава.
Мина седмица, преди да се сети за плана. Спомняше си, че писа писмо. Застраховката. Скри го. Макар че не знаеше къде го е сложила, не се разтревожи. Тревожеше я обаче, че беше останала почти без храна и наркотици. Пресушила беше и последната бутилка джин. Джейн вдигна слушалката на телефона. След няколко часа, успокои се тя, въобще няма да има проблеми с парите.
Отговори й на третото позвъняване.
— Здравей мили. Тук е Джейн.
— Какво искаш?
— О, колко си любезен със старите приятели.
Чу се сдържана въздишка.
— Попитах какво искаш?
— Само да си побъбрим, сладурче, да си побъбрим. — Изкикоти се. Толкова е забавно да шантажираш. — Закъсала съм малко с парите.
— Не е мой проблем.
— Напротив. Виждаш ли, когато закъсам за пари, започва да се обажда съвестта ми. Съвсем наскоро започна да ми става мъчно за онова, което се случи с бедното малко момче на Брайън. Наистина се измъчвам.
— Никога не те е било грижа за момчето.
— Не бива да говориш така, мили. В края на краищата аз съм майка. Като си помисля за моята сладка Ема — голяма, омъжена жена сега — сещам се за момченцето. И той щеше да е порасъл, ако беше жив, нали?
— Нямам време за историите ти.
Продължи грубо:
— По-добре намери време. Мисля си, че бих могла да пусна една бележка на оня детектив в Щатите. Спомняш си го, нали, скъпи? Казваше се Кесълринг. Представи си! След толкова години все още помня името му. — Усмихна се. Всички я мислеха за глупава. Няма да е за дълго.
Поколеба се, преди да й отговори и се наруга.
— Няма нищо, което да му кажеш.
— Не? Ще видим! Мисля си да му напиша писмо. Може и да възобновят следствието, ако имат на разположение две имена. Твоето например и…
— Ти даде идеята и ще ти се върне. — Гласът му беше спокоен, но усети, че се изпотява. — И ти си толкова вътре, колкото и аз.
— О, не. Не бях там, нали? Никога не съм се докосвала до момчето. — „Как, по дяволите, му беше името? Доналд или Денис?“ — питаше се тя. Нямаше никакво значение. — Не съм го докосвала с ръка. Но ти! Това е убийство. И след толкова години — пак е убийство.